Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
— Уведомете цялата флота и ни изведете от орбита. Веднага!
— Арктур? — каза Кериган. В сравнение с Менгск, нейното изображение на екрана вече беше напълно призрачно. — Джим? Майк? Какво, по дяволите, става там горе…?
След което неяснотата на войната я погълна изцяло и мониторите показваха единствено снежинки.
Рейнър удари навигационно-комуникационната конзола от яд.
— Който чупи, купи — заяви пилотът и вкара спускателния кораб в тясна спирала, за да се измъкне от преследващата го двойка ракоподобни. Със стоманени нерви, той намести измъкващата се совалка под един протоски скаут, когото ракоподобните избраха за своя мишена, изоставяйки предишната.
Майк проследи сигнала на Кериган до мястото на излъчването и въведе координатите в компютъра. Корабът се разтърси, наклони се и пое по новия си курс.
Стотици нови звезди се раждаха и умираха около тях в рамките на една секунда. Най-голяма опасност за тях сега представляваха отломките от улучените кораби и пилотът изруга на няколко пъти, когато беше принуден да накланя совалката, за да избегне сблъсъка на някое парче с корпуса.
Най-накрая навлязоха в самата атмосфера и мониторите им се обагриха в оранжево от пламъците, съпътстващи това действие. По-голямата част от битката сега се водеше над тях. Единствената им грижа оставаха наземните единици.
Но ситуацията долу беше абсолютно същата. Те летяха ниско над осеяната с натрошени камъни повърхност на планетата. Огромните градове на Тарсонис горяха, широките площади бяха засипани с развалини, а изправените към слънцето небостъргачи вече представляваха само заострени, редки зъби. Стъклата на високите здания бяха напълно потрошени и бяха останали само изкривените стоманени скелети отдолу. Цял участък от три пресечки беше изравнен със земята от осакатените останки на свален протоски носач, който изпускаше ужасяваща радиация от всяка натрошена връзка.
Височината на сградите намаляваше, докато бунтовниците летяха към обработваемите земи и предградията, но и тук опустошенията бяха жестоки. Майк виждаше кратери на местата, където кораби се бяха врязвали в повърхността. Тук също имаше разпространяващи се пожари, които поглъщаха домове и полета, а сред тях се движеха воини от всички враждуващи страни.
Сред опустошената земя сега се забелязваха и нови сгради — тези на чуждоземните нашественици. Пълзящото вещество беше навсякъде, а към небето се извиваха смъртоносни съоръжения, с формата на макове. Заобиколени от яйца гнезда изпъстряха пейзажа.
Сред развалините се виждаха и други постройки. Те бяха златисти, с невъзможни подпори и широки обвивки, и с огледални повърхности от нечупливо стъкло. Протосите изграждаха защитата си на Тарсонис.
Може би смятат, че тук има нещо, което си заслужава да бъде спасено, помисли си Майк. Това означаваше, че те имаха повече вяра в човечеството, отколкото изпитваше Менгск.
Земята под тях гъмжеше от Зерги, а сред тях, като рицари в бляскави доспехи, крачеха воините на Протосите, оставяйки зад себе си диря от мъртви тела с изтичаща кръв. Сред руините пълзяха четирикраки механични паяци, а огромни неща, които приличаха на облечени в броня гъсеници, атакуваха кошерите на Зергите. Тънки като копия изтребители обстрелваха високите Зерги с косите, които отхвърляха настрани бойците на Протосите, като земеделци, косящи трева.
Майк обяви:
— Вече би трябвало да сме близо.
Комуникационната връзка пукаше и пращеше, после по нея се разнесе един мъжки глас, млад и изплашен.
— …имаме нужда от евакуация. С нас има цивилни и ранени. Виждаме кораба ви. Имате ли място на това корито?
Рейнър веднага отговори на обаждането.
— Лейтенант Кериган, там ли сте?
— Тук няма никакъв Кериган, сър — отвърнаха му през пращенето. — Но положението ни е критично. Зергите са навсякъде и се приближават за поредната си атака. Ако не тръгнем веднага, ще си оставим костите тук. — Гласът потреперваше от страх.
Майк погледна към Рейнър. По лицето на грамадния мъж не можеше да се прочете нищо, то беше като скулптура на оригинала. Най-накрая той изрече:
— Ще кацнем. Кажи им, че слизаме.
Майк кимна и отвърна:
— Но Кериган…
— Знам — каза Рейнър и Майк можеше да се закълне, че въпреки шумното съскане на комуникационното устройство, бе чул звука от разбиването на едно сърце. Бившият шериф въздъхна и добави: — Менгск би изоставил тези хора, както направи с останалите. Ние няма. Надявам се, че точно затова ние сме по-добри от него.
Спускателният кораб се приземи в двора на едно училище, превърнато в бункер, от което започнаха да се изсипват бегълци, още докато пилотът включваше обратната тяга. Те бяха водени от високо хлапе, облечено в опърпана бойна броня. Сигурно доброволец от някой Пограничен свят за бунта на Менгск. Майк никога не го бе виждал.