Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
След което успокоителните надвиха Дюк и той се килна назад.
Майк се обърна към зомбираните пехотинци:
— Закарайте го бързо в лазарета и опразнете дока за излитане. — Войниците успяха да измучат, че са разбрали, и се изнесоха, взимайки и падналия си водач със себе си.
Майк хукна към спускателния кораб. Двигателите вече бяха започнали да вият, докато той пробягваше по рампата за качване.
Рейнър се оказа прав за момчетата, управляващи този род кораби. Пилотът беше вкарал координатите в компютъра и беше получил разрешение за излитане, още преди Майк да бе стъпил на борда. Сега докът беше опразнен и спускателният кораб напусна „Хиперион“ и се гмурна в хаоса отвън.
Космосът около тях беше станал целият на пух и прах. „Хиперион“ летеше през поле от отломки. Нещо продължаваше да гори, докато въздухът изтичаше през пробития му корпус. Това най-вероятно бяха останките от някой друг човешки кораб, който се бе озовал на пътя на Протосите. Енергийни лъчи разсичаха вакуума и измъчваха очите на наблюдателите.
Майк се плъзна пред навигационно-комуникационната конзола зад апаратурата на пилота.
— Ще опитам да се свържа с отряда на Кериган — обяви той.
— Това няма да й хареса — отвърна мрачно Рейнър, след което добави: — Направи го все пак.
Грамадните носачи на Протосите се плъзгаха като гигантски зверове през пространството, а техните обслужващи ята от изтребители танцуваха около тях като златни насекоми. Кораби с формата на полумесеци си пробиваха път към планетата, а иглоподобни изтребители и скаути в сребърно и скъпоценни камъни пронизваха полето с отломките.
Зад тях самият „Хиперион“ гореше на половин дузина места. Нищо важно, но за момента това създаваше на Менгск по-големи грижи, отколкото групичката напуснали без позволение бивши поддръжници. Оръдието Ямато на бойния крайцер раздираше небесата с постоянна стрелба, разпръсквайки ятата от изтребители на Протосите.
— Имаме си още компания! — каза пилотът на спускателния кораб. — Сложете коланите и се дръжте здраво!
Вече и Зергите бяха започнали да излитат от Тарсонис. Огромните летящи оръдия, оранжеви с виолетови криле, се издигнаха нависоко и със стотици заляха носачите на Протосите. Те бяха последвани от широките ракоподобни, които изглежда не понасяха толкова поражения от дребните изтребители, колкото муталиските. Пред погледа на Майк, едно от ракоподобните влетя в дока на носач и целият протоски кораб избухна в кълбо от синьо-бели пламъци.
Двойка крилати муталиски забелязаха спускателния кораб и извиха към него, а гърлата им бълваха виещи се топки от някаква жлъчна течност.
Бунтовниците притежаваха изключително малко защитни средства на спускателния кораб, затова пилотът изруга и се опита да се отклони от курса, който щеше да доведе до прехващане.
Нямаше да успеят, осъзна Майк и се стегна, в очакване на сблъсъка с плюещите киселина Зерги.
Три изстрела накъсаха атакуващите муталиски на органични парцали, пронизвайки крилете им с лазерен огън. Три Райфа А-17 пикираха през останките от Зергите и Майк зърна отличителния знак на Конфедерацията върху корпусите им. След това, те също изчезнаха, в търсене на нови съюзници и нови мишени.
— Свърза ли се? — попита Рейнър, навеждайки се над рамото на Майк.
— В момента има страхотно раздвижване — изръмжа Майк. — Чакай. Открих я. Тя излъчва. Пускам го на монитора.
— Говори Кериган. — Лицето й на екрана изглеждаше измъчено и изтощено. Уплашено, помисли си Майк и го побиха студени тръпки. — Неутрализирахме наземните единици на Протосите, но вълна от Зерги приближава към нашата позиция. Имаме нужда от незабавна евакуация.
Включи се един друг екран и на него цъфна лицето на Менгск. Нещо около него искреше от време на време и затова главата му се появяваше и изчезваше като Чешърския котарак.
— Отменям тази заповед — изплю водача на бунтовниците. — Напускаме орбитата.
Рейнър натисна копчето на микрофона.
— Какво? Нима възнамеряваш да ги изоставиш там?
Дори Менгск да бе чул намесата на Рейнър, той не го показа с нищо. Имайки предвид смущенията, беше по-вероятно да не го е чул. Вместо това, той продължи:
— Всички кораби да се приготвят за изтегляне от Тарсонис по моя заповед.
Взрив от статичен шум прекъсна сигнала на Кериган. Нещо голямо беше ударило в близост до нея. След това, тя отново се появи.
— Ъ, момчета? Какво става с евакуацията?
— Проклет да си, Арктур — каза Рейнър през стиснати зъби. — Не го прави.
Менгск продължи да се появява и да изчезва. Най-накрая той се стабилизира без никакви смущения.