Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
— Няма да го удрям — каза меко той. — Няма да го удрям.
Вратите на асансьора се отвориха и от него изскочи Кериган. Лицето й беше навъсено като буреносен облак от гняв и съмнения.
Майк отскочи назад, сякаш тя беше генерал Дюк, замахващ с бронирания си юмрук.
— Лейтенант — каза той. — Сара, какво има?
— Говорих с Арктур — отвърна Кериган и за първи път, откакто си спомняше Майк, тя запелтечи, несигурна с какви думи да изрази мислите си. — Той… той ми се оправда. Оправданието му беше пълно с примери, и емоционални изрази, и цитати, и омлети, и счупени яйца, и свобода, и дълг, и какво ли още не. И той ме накара да повярвам, Майк. Аз наистина желаех да повярвам, че той притежава информация, каквато ние нямаме — например, че в сърцето на Тарсонис вече има зергски кралици, които са превърнали нашите управници в свои марионетки и раздават заповеди чрез тях, а те само принасят в жертва населението и ядат живи деца по улиците.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Но докато го слушах, аз гледах към картата на Тарсонис на монитора зад него.
— Знам го тоя екран — каза Майк. — Той е любимата му играчка.
Кериган изсумтя презрително.
— Докато го гледах, този екран почервеня. Целият стана в червено от Зергите, които пристигаха. — Тя погледна към Майк, търсейки потвърждение в очите му.
— На Тарсонис е нямало никакви Зерги, докато той не е включил псионичните излъчватели — продължи тихо тя. — Абсолютно никакви. Това не беше като на световете Сара или дори на Антига Прайм, където вече имаше малко от тях и бяхме изгубили планетите. Тук нямаше нищо, което да ни застрашава, освен други човеци.
Тя въздъхна и затвори очи.
— А сега Зергите прииждат отвсякъде. Вече са на планетата. Арктур не изтегли нито един от отрядите, които се бият там долу в момента. Той дори не си направи труда да евакуира групите, които поставиха псионичните излъчватели. Всичките ги остави там. „Трябва да бъдат правени жертви“, заяви той и на всичко отгоре го каза със спокоен и доволен глас, сякаш си поръчваше кафе.
Майк си спомни за групата, която беше кацнала на площада Аткинс, и се надяваше, че Кериган е твърде разстроена, за да долови предположенията му. За да ги прикрие, той изрече:
— Добре. Той ти е казал всичко това. Какво стана после?
— След това, от мостика се обадиха, че е имало сбиване между Джим и Дюк. — Лицето на Кериган отново стана като буреносен облак. — И той ме освободи. Каза ми да си вървя, просто ей така. И аз… аз изпуснах нервите си.
— Това е често срещано явление тук напоследък. И не без основание.
— Майк, няма разумно обяснение за това, което той направи. Аз си мислех, че се кани да блъфира, или че Тарсонис вече е заразена, или че има някакъв по-главен план. А истината е, че Арктур просто има чук, а когато държиш чук, всеки един проблем ти изглежда като гвоздей.
Майк си спомни, че преди време, Менгск му бе цитирал същата фраза. Струваше му се, че това се бе случило преди цяла вечност.
— Всичко е наред — каза той, посягайки да я хване за раменете. Тя не се отдръпна.
— И, Майк — гласът й не беше по-силен от шепот, — когато му се ядосах, аз погледнах. Искам да кажа, че наистина се разрових в мислите му.
Майк я изчака да продължи, но тя просто поклати глава. Когато проговори, то беше като ниско съскане. Тя изплю думите:
— Какво копеле!
Майк й каза:
— Виж, изпратих Джим в каютата му и му заръчах да си събере приятелите около себе си. Мисля, че и ти влизаш в това число.
Кериган вдигна поглед към него и за частица от секундата, тя изглеждаше несигурна. След това, горчива усмивка изкриви крайчетата на устните й и тя каза:
— Не, не смятам така. Толкова съм разтревожена в момента… Джим просто ще ме накара да се чувствам… — Тя въздъхна и поклати глава. — Трябва да остана сама за известно време. Имам нужда да разбера дали все още мога да разчитам на себе си. Да се уверя, че мога да направя това, което трябва да бъде направено. Въпреки всичко, аз все още съм добър войник и имам една работа, която трябва да довърша. Може би от това ще излезе нещо добро. Нещо против?
Майк не беше съгласен, но все пак каза:
— Нищо.
Кериган се усмихна.
— Дори да не бях телепат, щях да разбера, че ме лъжеш. В това отношение Менгск е прав — ти искаш да спасиш хората от самите тях. Искам да знаеш, че аз… оценявам това.
— Пази се.
— Аз мога да се грижа за себе си. — Кериган успя да докара уверена усмивка с широките си устни. — Нямам намерение да ставам мъченик заради никого. По дяволите, в някои дни дори си вярвам. Просто кажи на Джим… — Тя млъкна и отново поклати глава.