Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
— Това не е място за „слаби“ мишени — заяви Рейнър. — Вие, момчета, дори нямате свестни брони.
— Да, но имаме заповеди — озъби му се капитанът, начело на групата. Те минаха покрай хората на Рейнър и навлязоха в града, поемайки в посоката, от която бяха дошли рейнджърите.
Майк предположи, че на Менгск му бе хрумнало, че в сградата на ЮНН са останали още неща за плячкосване. Той внезапно изпита задоволство от чантата с откраднати тайни, която носеше със себе си. Сред тях сигурно имаше нещо, което да използва като лост срещу водача на бунтовниците.
След това, той вдигна очи към Кериган. Тя гледаше към призрака на Дюк. Лицето й беше пребледняло като сняг.
— Какъв е проблема? — попита Майк.
Кериган просто поклати глава и отвърна:
— Най-добре да се връщаме на командния кораб.
Веднага щом стъпиха на „Хиперион“, Рейнър беше привикан в кают-компанията на Дюк, за да обсъдят стратегията, „при първа възможност“, както гласеше съобщението. Без да спира да изрежда нецензурни думички, бившият шериф се заклатушка напред, като дори не смъкна бойната си броня. Майк отвори собствения си визьор и всички връзки, след което свали костюма си. Кериган, която беше съблякла по-леката си броня с отренирани движения, вече се насочваше към изхода.
— Изчакай ме — каза репортерът. — Нашият „вожд“ Менгск искаше и двамата да му докладваме, когато се върнем. И аз ще дойда с теб.
Кериган отвърна:
— Нека поговоря насаме с Арктур. Той ще бъде по-общителен по този начин. — И тя закрачи по коридорите на „Хиперион“ към асансьора, който щеше да я отведе до наблюдателницата на Менгск.
Майк се замисли дали да не тръгне след Кериган, но тя беше права. Водачът на терористите и призракът се знаеха отдавна и Менгск щеше да говори по-открито пред нея.
А може би, помисли си Майк, тя щеше да успее да измъкне нещо полезно от съзнанието на терориста. Като например, какво се надяваше да постигне с поставянето на още псионични излъчватели.
Майк се огледа. Повечето от оцелелите от отряда вече се бяха съблекли и отиваха към банята. Самият Рейнър се намираше в кают-компанията на генерала в момента. Не че Дюк представляваше най-добрата компания, но да разговаря с него беше за предпочитане пред това да виси и да си чака Менгск да го повика.
А и Майк не искаше да го хванат под душа, в случай че Кериган имаше нужда от него.
Докато се придвижваше из кораба, той се замисли за техника, с когото беше говорил по комуникационното устройство. Сега, след като му беше направило впечатление, той осъзна, че по-голямата част от екипажа на „Хиперион“ бяха непознати — тук беше пълно с членове на Ескадрила Алфа, за разлика от бунтовниците, които бяха около Менгск преди Антига Прайм. Един след друг тези първоначални революционери загиваха, напускаха или биваха повишени в чин и преместени по другите кораби. Дали това беше част от някакъв план на Менгск да пръсне своите хора навсякъде из флотата си или част от някакъв план на Менгск да разкара старата си гвардия в полза на професионалните войници?
И в двата случая, Майк беше сигурен, че това беше част от някакъв план на Менгск.
Майк беше стигнал почти до прага на кают-компанията, когато вратата се отвори с трясък и през нея се изтърколиха двама мъже в бойни брони.
Това бяха Рейнър и Дюк, вкопчили се един в друг. Бившият представител на закона вече бе откъснал раменната плоча от костюма на генерала и бе спукал визьора му с обвития си в стомана юмрук. Но Дюк също не беше някой слабак и по нагънатия нагръдник на Рейнър вече се забелязваха няколко нови вдлъбнатини.
— Джим! — извика Майк. Рейнър неволно се обърна към репортера.
Генерал Дюк не пропусна да се възползва от ситуацията и забоде странично двата си юмрука в шлема на Рейнър. Бившият шериф се олюля една крачка назад, но не падна.
Вече освободен от неостоманената прегръдка на своя противник, Дюк посегна към ръчното си оръжие — зловещ иглен пистолет, който можеше да пробие дори вътрешните стени на кораба. Рейнър се съвзе, докато генералът вдигаше оръжието нагоре, и хвана китката на по-възрастния мъж. След това, под звучните протести на сервомеханизмите и в двете брони, Рейнър блъсна ръката на Дюк в стената.
Веднъж. Втори път. На третия път, нещо изпращя в ръкавицата на Дюк и генерала изпищя. Той изтърва оръжието и се срути на колене. Игленият пистолет се плъзна по пода. Майк клекна, улови го и се изправи, окачвайки го на собствения си колан за по-сигурно.
Едва тогава, той осъзна, че те вече не бяха сами в коридора. От двете им страни ги бяха наобиколили пехотинци, чиито оръжия бяха насочени към него и Рейнър.