Войната на Либърти

Менгск се усмихна мрачно.

— Това май означава, че ти най-накрая си се отказал от опитите си да спасиш душата ми. Надявам се, че не е така, защото когато успеем, аз ще имам повече от всякога нужда от хора като теб, които да ми помогнат да изградим новия вселенски ред. Да ми помогнат да изградим необходимия ред, за да отблъснем извънземната заплаха.

— Извънземната заплаха? — изломоти Майк. — Това би трябвало да е заплахата, която ти лично стовари върху този свят. Тази заплаха ли имаш предвид?

Менгск наклони глава на една страна и сви вежди, сякаш беше разочарован от отговора на Майк. Зад него екранът продължаваше да пулсира в жълто и да гори в червено, но в краищата на монитора вече се бяха появили и синьо-белите триъгълничета.

Това, което Менгск отвърна, беше:

— Аз не очаквах Сара да дойде тук. Не очаквах и Рейнър да се сбие с генерала. Това беше глупост. И създаде неприятности. Сега ще трябва да поизглаждам някои наранени чувства.

— Наранени чувства? Та те едва не се избиха преди малко.

Менгск отново поклати глава и Майк осъзна, че човекът омаловажаваше проблемите по същия начин, по който омаловажаваше ситуацията на Тарсонис — до степен, в която те можеха да бъдат игнорирани, загърбени, забравени.

Собственото му поле за изкривяване на реалността, помисли си Майк.

— Генерал Дюк — каза водачът на бунтовниците, — е страхливец по душа. Аз му осигурявам гръбнака, от който се нуждае, за да върви напред. Джеймс, от друга страна, е пълен с кураж и доблест, като само си търси място, където да се развихри. Истинско заредено оръжие, което си търси мишени. Аз му дадох насока. Дадох му мишени. И двамата мъже са изключително полезни в работата, която вършат, и щом веднъж завземем Тарсонис, всичко това ще си отмине. Нито единият не може да оцелее без мен и на тях им е ясно, че за да останат жизнеспособни, те ще трябва да следват нарежданията ми.

— Нима те са просто шахматни фигури за теб? — попита Майк.

— Не шахматни фигури. Оръдия. Талантливи, полезни оръдия. И, да, Рейнър, Дюк, Зергите, Протосите. Да, дори ти и скъпата лейтенант Кериган, всички вие сте оръдия за постигането на едно по-висше благо, едно по-добро бъдеще. Да, нещата изглеждат мрачни в момента и аз съм готов да призная своята вина. Но помисли върху следното: ако всичко сега е ужасно, представи си колко добри ще изглеждаме ние, когато завземем властта, а?

— Недей да поглеждаш — каза Майк, докато наблюдаваше екрана зад Менгск, — но мисля, че някои от твоите оръдия нападат други твои оръдия.

— А? — Менгск се извъртя на място и впи поглед в монитора. Първите синьо-бели триъгълничета, символизиращи Протосите, вече кацаха на планетата. Червените триъгълничета на Зергите се разпръскваха на вълни около тях. Сякаш Протосите бяха камъчета, хвърлени в алено езерце.

— Това е лошо — каза тихо Менгск. — Много лошо. Не очаквах да пристигнат толкова бързо. Това наистина е много лошо.