Войната на Либърти

— Включихме ги в зони със силно присъствие на Конфедерацията — каза му Дюк, — и евакуирахме повечето от обикновените си войски. По дяволите, момче, ти не разбра ли, че поставяхме още един, когато ви прибирахме вас?

Майк внезапно си спомни за призрака и групата техници, и начина, по който бе реагирала Кериган. Естествено, че на Менгск не му дремеше за данните. Той се опитваше да установи контрол над целия населен от човечеството космос.

Рейнър се изплю.

— Ти, кучи… — Той направи две крачки към генерала.

Дюк, в бронирания си боен костюм, вдигна здравата си ръка. Не за да атакува, а за да отбие евентуалния удар. Генералът се страхуваше. Той бе просто един старец, треперещ в обвивката си от неостомана.

Рейнър се спря за момент, след това се изплю още веднъж. Той се извъртя на пети и се отправи към асансьора, водещ към наблюдателния купол.

Никой от пехотинците в коридора не го спря. Някои от тях нямаха кураж да открият огън срещу един от своите. Други нямаха заповед. А имаше и такива, които не знаеха кой е истинския престъпник.

Майк тръгна след Рейнър. Зад гърбовете им, генерал Дюк изрева на войниците да се връщат обратно по местата си.

Майк положи ръка върху рамото на Рейнър и грамадният мъж се извъртя. За миг Майк се уплаши, че Рейнър щеше да замахне да го удари, но огънят в очите му беше заменен от дълбока и горчива тъга.

— Те дори не им дадоха шанс — каза той. — Можеха да ги използват като заплаха, но те просто ги активираха. Без предупреждение, без нищо. Докато ние сме се връщали обратно към кораба, те са ги активирали.

— Какво смяташ да правиш? — попита Майк.

— Ще си поговоря сериозно с Менгск — отвърна Рейнър. — Някой трябва да го накара да се вразуми.

— Не се качвай горе при него. Дюк сигурно вече говори с него по вътрешната връзка и настоява да получи главата ти. Имаш около десетина минути, преди той да убеди някой от хората си да те арестуват. Със или без позволението на Менгск.

— Да — отрони горчиво Рейнър. — И както се чувствам в момента, вероятно самият аз ще се опитам да ударя Менгск.

— И това го има. А Менгск наистина ще те разстреля за подобен опит.

— Тогава какво предлагате, доктор Либърти? — заяви Рейнър.

— Върви и си потърси съюзници. Оцелелите от твоя отряд, с който беше на планетата. Хората от старата колониална милиция на системата Сара, ако има останали от тях на борда. Покрий се някъде и не мърдай от там, докато не ти се обадя. И вземи това. — Той му подаде чантата си. — Пази ги внимателно. На тези дискове има доста пикантни слухове.

— Ти къде отиваш? — попита Рейнър.

— Аз ще се кача до наблюдателната палуба. Трябва да поговоря лично с великия вожд. Ще се опитам да не го удрям.

Рейнър кимна и отпраши. Чантата с тайните изглеждаше дребна и незначителна в грамадната му ръка. Майк пое дълбоко въздух, затвори очи и повтори последните си думи, за да убеди самия себе си.