Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— За Бога, какво се е случило? — извика Дамиан.
— Тя… е изчезнала.
— Кой?
— Госпожица Катрин. Както наредихте, женитбата бе разгласена из всички села. Кухненският персонал се зае с приготвянето на празничните блюда. Отец Якоб пристигна навреме. И когато камериерката се качила, за да извика господарката си, госпожицата я нямало.
Обзет от сляп гняв, Дамиан сви юмруци. Дяволите да я вземат! Тя бе просто неизчерпаема!
Проклятие! Значи се върти наоколо, без нито за миг да й хрумне мисълта, че Дьо Ла Вил може да я издебне някъде. Ако паднеше в ръцете му, преди да е венчана пред Бога и хората…
С голи ръце ще го убия, закани се Дамиан, но няма да му позволя да докосне това, което ми принадлежи.
— Значи сте сигурен, че е изчезнала?
— Да, господине. След като камериерката ни съобщи това, претърсихме всяко кътче от замъка.
— Може би просто се крие. Хората й биха могли да я скрият, смятайки че й оказват голяма услуга.
Сър Джеймс поклати глава.
— Съмнявам се. Камериерката й е пребледняла от притеснение. Разбира се бихме могли да ги попритиснем, но…
— Тогава няма да се различаваме от хората срещу които се борим. Как, по дяволите, е успяла да избяга?
— Залата бе строго охранявана, кълна се.
А аз сам държах моста под око, разсъждаваше Дамиан. Кой бе излязъл или влязъл в замъка? Няколко селяни на път за нивите си, няколко момчета с гъските си. Дали не се бе преоблякла?
— Господине, внимателно оглеждах лицата на хората, които влизаха в залата или напускаха замъка — уверяваше управителят. — Госпожица Катрин да не е вещица?
— О да, въпреки че не вярвам във вещици — беззвучно отвърна Дамиан. Или все пак има нещо подобно? Внезапно Монджой си спомни за Ари, тъмната нощ в пустинята сякаш отново усети пясъка и видя блестящите звезди. Арабинът бе предрекъл, че тази жена ще го измами. Така и бе станало. Същата, описана от Ари, красавица — момиче с морскосини очи, ясни и бистри като ромолящ поток, с коси като лееща се слънчева светлина…
— Липсва ли някой кон? Говорихте ли с конярите?
— Да, разбира се. Тя язди сива кобила на име Елиша, но не е взела нито нея, нито някой друг кон.
— Значи е избягала пеш и ще я открия.
— Ще дойда с вас. Позволете ми да извикам останалите…
— Не, ще я потърся сам. Върнете се в замъка и се погрижете за сватбените приготовления.
— А ако не я намерите…
— Правете каквото ви казах! — заповяда Дамиан. Гневът пълзеше по тялото му като треска. — Ще я намеря!
„Ще успея ли наистина да я открия?“ — питаше се той. Гората бе огромна, а тя би могла да се скрие навсякъде. Не. Ще отиде право при Робин.
Монджой дръпна юздите, Луцифер се изправи на задните си крака, изпръхтя възбудено и препусна като вятър.
Следобедните сенки вече се сгъстяваха, когато Кет напусна тунела. Въздухът в гората бе ясен и приятно хладен, а момичето имаше усещането, че е обгърнато от мека зелена завивка, която носи утеха и спокойствие.
Отлично познаваше тази част на гората. Тук, по брега на кристалночистия поток, бе избуяла особено сочна трева. Клоните се сключваха над главата й като балдахин, през който тук-там прозираше небето. Известно време бягаше с всички сили, за да се отдалечи възможно най-бързо от замъка, но въпреки че следваха позната пътека, краката й бързо се умориха. Дали вече са открили бягството й?
Може би разполагаше с още малко време. Трябваше да открие някой от съгледвачите на Робин и да се приюти при братовчед си, при когото нищо не можеше да й се случи. Навярно той нямаше да одобри постъпката й, но това нямаше никакво значение. Той щеше да й помогне, а тя няма да уронва авторитета му. Не след дълго ще се раздели с него и ще потърси закрила при приятели от Лондон, при които би могла да изчака завръщането на краля.
Най-добре би било, да се обърне към Елеонор Аквитанска. Възрастната вдовица на Хенри, все още влиятелна дама, обичаше по-малкия си син Джон, но познаваше слабостите му, вината за които прехвърляше върху покойния си съпруг, чийто любимец бе принцът.
По времето на Хенри тя бе лежала в затвора. Веднага след смъртта на баща си, Ричард бе заповядал да я освободят. Сега възрастната дама се наслаждаваше на свободата, властта и независимостта си. Съпруга на двама крале — Людовик Френски и Хенри Английски, тя доброволно се бе разделила с първия си мъж, а дъщерите й бяха сестри по бащина линия на крал Филип.
Надживяла и двамата си съпрузи, тя се придържаше към прагматичен светоглед, но притежаваше известен усет към романтиката и приключенията. Така че сигурно щеше да разбере, че Катрин не се противи на кралската воля, а само иска да говори с владетеля и да му изложи молбата си.