Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Не ме прекъсвайте — прекъсна го на свой ред Нина.
— Съдия, истината е, че тя вижда само дебелите портфейли. Вкопчила се е в нас като кърлеж.
— Типично, нали, ваша милост? Зарината съм с документация, постоянни отлагания, мъча се с това дело, само за да изкопча малко помощ за човек, който трябва да живее с шина на врата…
— Влезте — каза Милн с умоляващ поглед към вратата. Пълномощникът Кимура подаде главата си.
— Съдебните заседатели са готови.
— Слава Богу — каза Милн и стана да оправи тогата си. — Вие двамата идете в офиса на секретаря и си уговорете дата за дело. Господин Бейли, научете се на добри обноски, преди да се видим отново. Нина, на твое място бих посъветвал клиента си да снижи очакванията си. На този етап бих решил това дело на не повече от двайсет и пет хиляди. Ако не се споразумеете, ще стигнете до общинския съд. Дори излагате клиента си на риска да плати съдебните разходи на застрахователната компания.
— Двайсет и пет. Отвратително! — Провъзгласи нейният надут млад опонент.
— А вие, господин Бейли, преди да дойдете отново, поговорете с някого по-опитен от кантората ви, който да ви даде мъдър съвет. Дразните ме.
— Просто се опитвах да…
— Изчезвайте оттук! И двамата.
Нина и Бейли се караха през цялото време, докато чакаха затрупания с работа секретар да им предложи няколко дати. Най-накрая се уговориха за дата след три месеца и това отлагане със сигурност нямаше да е последното, преди да се гледа делото. Бейли и се усмихна кисело и се отправи към стълбите.
Младият Бейли имаше право да показва нокти. Той хладнокръвно объркваше и затрудняваше това просто дело, като правеше онова, за което застрахователната компания му плащаше, а именно — да отлага, да предизвиква спорове и да усложнява нещата дотогава, докато нейният клиент свърши парите си и се принуди да намали исканата сума.
Нина се върна при клиента си, за да му предаде лошите новини.
Мястото му беше празно. Може би беше отишъл в главната съдебна зала, към която се бе насочил и Милн, изнервен от очакване на решението. Когато се промъкна през вратата, тя зърна клиента си сред публиката. Съдебните заседатели, които Милн очакваше с такова нетърпение, заемаха местата си с безизразни лица.
Нина се изненада, като видя Колиър, който седеше на една от адвокатските маси, със строго изправен гръб и безизразно лице. Неговият помощник-прокурор, Барбара Бенинг, която се бе прехвърлила в Тахо преди три месеца, седеше до него. Тъмната й коса, която тя обикновено носеше небрежно пусната, сега бе стегната във френски кок. Днес косата й не беше в най-добрата си форма. Това трябваше да е големият случай, върху който той работеше през цялата година. На другата маса седяха тримата обвиняеми, с техните адвокати, сред които и ненавистния Джефри Рийзнър.
Нина прошепна лошите новини на клиента си. Той я изслуша и ентусиазмът му се изпари, лицето му се умърлуши над неудобната яка. Той хранеше надежди, макар че го бе предупреждавала да не очаква твърде много.
След като той си тръгна, Нина остана в залата. Искаше да чуе присъдата. Знаеше, че макар Колиър да изглежда спокоен, той се поти под яката. Можеше да си представи всички безсънни нощи, които бе прекарал над този случай. Освен че щеше да изрази искреното си съчувствие пред семейството на жертвата, една победа днес би върнала блясъка на невидимата звезда на ревера му — звездата на юристите. Дори би му спечелила изборите за областен прокурор.
Тя се ядоса на себе си. Нищо чудно, че бе станал неоткриваем. Съдебните заседатели решаваха точно неговото дело. Как е могла да бъде толкова заета със себе си?
Той щеше да затвърди позициите си, както правеше винаги. После тя щеше да отиде при него, да го поздрави и да го покани навън за по едно питие, за да отбележат случая. Мрачното настроение, което витаеше около него след тяхната екскурзия, щеше да отлети и те щяха да се смеят и да разговарят както преди… Тя понасяше с усмивка неудобството да седи върху дървената пейка и си мислеше колко много й се иска това.
Милн премина бързо през предварителната част, хвърли поглед на присъдата, която му подадоха веднага. Приставът връчи листа на секретаря, който от своя страна я върна на председателката на съдебните заседатели. Роднините на обвиняемите затаиха дъх по време на тази процедура. Ако не се смятаха те и Барбет Кейн, репортер на „Тахо Мирър“, седнала на задните банки заедно с фотографа, залата беше празна. Адвокатите и обвиняемите бяха на крака.
Председателката на съдебните заседатели, в която Нина разпозна библиотекарката от местния държавен колеж, се изправи и заеквайки на непознатите имена, прочете присъдата на всеки от тримата обвиняеми.