Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Това не е отговор.

„Но истината няма да ти хареса.“ Беше влязъл в Кралската гвардия заради любов, разбира се.

Баща им беше завел Церсей в кралския двор, когато беше още на дванадесет, с надеждата да й уреди кралски брак. Отказваше всяко предложение за ръката й и я държеше в Кулата на Ръката, докато порасте и стане по-женствена и още по-красива. Несъмнено беше очаквал съзряването на принц Визерис, или може би жената на Регар да умре при раждането. Елия Дорнска наистина беше болнава жена.

Джайм междувременно беше изкарал четири години като скуайър при сир Съмнер Крейкхол и си спечели шпорите срещу Братството на Кралския лес. Но когато се отби в Кралски чертог на път за Скалата на Кастърли, Церсей го придърпа настрана и му прошепна, че лорд Тивин се канел да го ожени за Лиза Тъли и че бил стигнал дотам, че да покани лорд Хостър в града, за да обсъдят зестрата. Но ако Джайм облече бялото, щял да може да е винаги при нея. Старият сир Харлан Грандисън беше умрял в съня си — подобаващо за човек, чийто герб е спящ лъв. Ерис щял да поиска млад човек да заеме мястото му, така че защо не един ревящ лъв на мястото на спящ?

— Татко изобщо няма да се съгласи — беше възразил Джайм.

— Кралят няма да го пита. А татко няма да може да възрази, във всеки случай не и открито. Ерис заповяда да изтръгнат езика на сир Илин Пейн само защото се хвалел, че всъщност Ръката управлява Седемте кралства.

— Но — каза Джайм, — все пак Скалата на Кастърли…

— Ти една скала ли искаш? Или мен?

Помнеше онази нощ, все едно че беше вчера. Прекараха я в един хан, далече от бдителни погледи. Церсей беше дошла при него облечена като леконравно слугинче, което го възбуди още повече. Джайм никога не я беше виждал по-страстна. Всеки път, щом заспеше, тя го събуждаше отново. На заранта Скалата на Кастърли му изглеждаше малка цена, която трябваше да плати, за да остане винаги при нея. Даде съгласието си, а Церсей обеща да направи останалото.

След един лунен кръг в Скалата на Кастърли долетя гарван да го извести, че е избран за Кралската гвардия. Беше му заповядано да се представи на краля по време на турнира в Харънхъл, за да изрече клетвите си и да му наметнат плаща.

Помазването го освободи от Лиза Тъли. Иначе нищо друго не стана така, както го мислеха. Баща им се вбеси. Не можеше да възрази открито — това Церсей беше преценила правилно, — но по някакъв предлог се оттегли от поста и се върна в Скалата на Кастърли, като взе и Церсей. Вместо да останат заедно, Церсей й Джайм само си размениха местата и той се оказа сам в двора, да пази един полудял крал, докато четирима по-дребни личности поред играеха върху ножове в широчките за краката им обувки на баща му. Толкова бързо се бяха издигали и падали Ръцете, че Джайм помнеше повече гербовете, отколкото лицата им. Ръката от рога на изобилието и тази от танцуващите грифони ги изпратиха в изгнание, Ръката с боздугана и камата го бяха залели с адски огън и изгоря жив. Лорд Росарт беше последният. Неговият знак беше горящ факел — лош избор, като се имаше предвид съдбата на предшественика му, но алхимикът беше издигнат главно защото споделяше пристрастието на краля към огньовете. „Трябваше да го удавя, вместо да го изкормя.“