Цялата човешка история от средата на второто хилядолетие преди новата ера до настоящата епоха, настъпила преди около четири-пет века, би могла да се сравни с продължително презокеанско пътешествие, и по-точно — с онази негова част, която е в открито море. Бреговете на първобитното ни племенно минало, на които сме построили кораба на цивилизацията, много отдавна са останали зад кърмата му, а отсрещният бряг — новият свят на скоростните промени и разширяващите се възможности, все още не се вижда на хоризонта. Екипажът непрекъснато се върти, ала нито корабът, нито хоризонтът се променят. Това важи с особена сила за историята на войната. През трите хилядолетия, изминали между 1500 г. пр.н.е и 1500 г. н.е., за които писмените сведения са вече далеч по-обилни, а и хрониките са предимно военни, моделът на бойните действия си остава дотолкова еднотипен, че нищожните модификации в него надали биха представлявали интерес за неспециалиста.
Преобладаващата част от военните историци са напълно единодушни, че които и да е две, избрани случайно армии от периода между 500 г. пр.н.е. и 1500 г. н.е. имат еднакви шансове да се изправят в бой една срещу друга. А този период би могъл да бъде изтеглен и още по-назад, чак до 1500 г. пр.н.е., ако тогавашните армии биха могли по някакъв начин да сменят бронзовите си оръжия с железни.
Ала подобна богоподобна перспектива е нищо повече от оптическа измама. Промените през този относително по-близък исторически период ни се виждат толкова бавни, най-вече защото за него знаем доста повече, отколкото за наистина далечното ни минало. Информацията за 3000 г. пр.н.е. или за 5000 г. пр.н.е. е толкова оскъдна, че ни оставя с впечатлението за изумително бързи трансформации. Ако на археолозите са известни само десетина факта за цял един век от историята на дадена древна империя, то се налага илюзията, че столетията преминават на бърз кадър. Реалността на промените обаче е точно обратната — всичко е много бавно. Но щом достигнем до период, за който разполагаме с много по-голямо изобилие от факти, годините започват да ни се струват претрупани със събития, столетията постепенно придобиват по-реални измерения във времето и внезапно се оказваме заредени с нетърпение заради бавната скорост на промените. В периода на това историческо съзряване, на това плаване в открито море, войната си остава в повече или по-малко „стабилно състояние“. Именно това стабилно състояние ни спестява необходимостта да пристъпваме изнурително хронологично през поредицата от стотиците забравени войни и хилядите мъгляви битки, водени в продължение на три хилядолетия, ако искаме да разберем еволюцията на институцията, наречена война. Спокойно можем да си позволим да подбираме, а вече и да чуем индивидуални човешки гласове, които да ни помогнат да почувстваме случващото се в онези времена.
Решаваш да тръгнеш напред, макар да не знаеш пътя. Тялото ти потреперва, косата ти се изправя, сърцето ти слиза в петите. Пътят ти е изпълнен с големи и малки камъни, и проходими маршрути няма, защото всичко около теб е обрасло с тръни и треволяк. От едната ти страна е дефилето, от другата се възправя планината. Но ти продължаваш напред и направляваш своята колесница, и се страхуваш конят ти да не се строполи от умора. Небето е надвиснало над теб и ти имаш чувството, че врагът те дебне отзад.
Писмо от Хори — египетски писар и ветеран от войните, до един млад офицер68
Първата битка, за която разполагаме с наистина пространни подробности, се е случила преди близо три хиляди години, при това на същото място, за което се твърди, че ще стане свидетел и на последната — Армагедон. Причината за битката е бунтът, който избухва през 1463 г. пр.н.е. в градовете на васалните на Египет държави Сирия и Палестина. Царят на Кадеш — богат и стратегически важен град в горния край на долината Бекаа в Южна Сирия, обявява своята независимост. Веднага след това по-голямата част от градовете в региона признават владичеството му, защото египетската армия не си е направила труда да помръдне от долината на Нил в продължение на двадесет и две години. Но още в началото на следващата пролет на трона вече има нов фараон и армията се придвижва на север.
вернуться
67
Leonard Cottrell, The Warrior Pharaohs (London: Evans Brothers, 1968), 80.
