Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
С напредване на времето и укрепване на деспотичните режими в шумерските градове фалангите постепенно изчезват и умират завинаги, тъй като нито един абсолютен монарх не би позволил общо участие на населението във вземането на ключови решения — нещо, което било направило възможно съществуването на тези най-ранни масови армии. Все по-често те предпочитали да разпореждат битки, в които участвали единствено новият военен елит и техните постоянни армии от наемни войници, оставяйки масите от населението невъоръжени, необучени и политически инертни. Към втората част на третото хилядолетие фалангите на практика изчезват от бойните полета на Месопотамия. Но преди това да стане, безспорно изиграват важна роля във формирането на модела на хронични, нищо не решаващи войни, които избухват от време на време между шумерските градове. Същественото за една военна система, която може бързо и евтино да мобилизира цялото мъжко население за война, е, че тя предоставя на всеки участник ограничена нападателна сила, но същевременно изключително голяма отбранителна мощ.
В продължение на столетия тринадесетте градове-държави на древен Шумер съществуват в състояние на непрекъснато пренареждащи се коалиции, както и хронични войни, които не променят почти нищо. Не че го правели нарочно — просто обстоятелствата са ги принудили да попаднат в система на баланс на силите. Щом някой играч се задържал прекалено дълго на върха, превръщайки се във „велика сила“, останалите играчи започвали да се зареждат със страх от нарастващата му мощ и да пренареждат съюзите си, за да контрабалансират силата му. Този модел не е нов за човечеството — виден е при повечето планинци от Нова Гвинея, та дори и при шимпанзетата от Гомбе, стига да можеха да проумеят логиката, която ръководи подобна система. Но това е първият случай в историята, в който системата на баланс на силите обхваща вече цели държави, защото до този момент историята не познава подобно общество. И със съвсем малки изключения, тази система си остава вечна.
Системата е гаранция за относително чести войни и се запазва, с малки прекъсвания, в продължение на пет хиляди години. Тя е точно толкова доминантен фактор за глобалните съперничества между великите сили на XX век, колкото е била и за локалните пререкания между градовете държави на Месопотамия. През последните две столетия Великобритания и франция, франция и Съединените щати, и Съединените щати и Великобритания са били както врагове, така и съюзници. От 1914 година насам пък Италия е преминавала от съюзничество към конфронтация с Германия, и после обратното пет пъти. Киш, Шурупак, Ур, Нипур и Е-Нинмар със сигурност биха успели да съперничат на този рекорд, стига да разполагахме с достатъчно сведения за техните локални военни. Съюзите се променят, ала войните продължават — и макар че за хората, които се опитват да видят някакъв смисъл в поголовното избиване, всяка война като че ли има свой специфичен смисъл, то системата е тази, която всъщност произвежда тези войни.
Правила го е тогава, прави го и сега. В периода от 1800 до 1945 година модерните национални държави са влизали във война средно веднъж на поколение, а през целия този период са били във война минимум по една година от пет. Точно това може и да се очаква от система, която прави всяка държава преди всичко и най-вече отговорна за собственото си оцеляване. А опосредстващият й елемент е достатъчната военна мощ — или сама за себе си, или чрез алианс с някоя друга държава. И тъй като не е възможно винаги да разполагаме в наличност с подходящите военни сили, на подходящото място и в подходящото време, за да се справим с всички непредвидени обстоятелства, то най-малко 90% от някогашните държави са били унищожени от война. Играта на баланс на силите просто отлага неизбежното, макар че ако хората имат достатъчно разум и късмет, биха могли да го отложат за изключително дълъг период от време.
Подобна ситуация въобще не е благоприятна в свят, където оръжията за масово унищожение заплашват да изтрият от лицето на земята цели народи, затова от Втората световна война насам се забелязват организирани усилия на международно ниво за излизане от този модел на баланс на силите. Вече шестдесет години нито една от великите сили не е влизала във военна конфронтация с друга — знак, който е умерено добър. Ала тъй като моделът е изключително древен и тъй като толкова много хилядолетия не сме успели да се откъснем от него, все още не можем да бъдем напълно уверени, че Голямото бягство наистина ще бъде успешно.
А междувременно да се върнем към войната между Лагаш и Умма, започнала през 2500 г. пр.н.е. със сблъсък на фалангите, която оставя три хиляди мъже на Умма на бойното поле. С известни прекъсвания, тя продължава цели 150 години, подобно на продължителния дуел за превъзходство между Великобритания и франция през XVIII и началото на XIX век.