Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Настроението във всяка армия в навечерието на коя и да е битка е винаги едно и също — опитните ветерани са напрегнати, защото знаят какво ги очаква, младите войници са изнервени, защото не знаят, а всички заедно се държат наперено и говорят самоуверено, за да облекчат страховете си, или пък се заемат с екипировката си, за да ги скрият. Цялата армия получи заповед: „Подгответе оръжията си! Пригответе се! Защото още утре на зазоряване тръгваме срещу жалкия ни враг!“ През това време фараонът си почиваше в царската палатка… А стражата продължи да нарежда: „Стегнете се! Овладейте страха си! Бъдете нащрек! Бдете!“… Един офицер докладва на Негово величество: „Теренът е добър, а пехотата на Юга и на Севера (т.е. на Египет) е в пълна бойна готовност!“

На сутринта египетската армия поема в боен ред с цялата си мощ и разкош. „Негово величество тръгна напред с колесница от електрум (сплав от сребро и злато), екипиран целият в бляскави бойни доспехи, подобно на Хор Унищожителя, господаря на силата, подобно на Монту от Тива, докато неговият баща Амон подсилваше ръката му.“ Армията на Кадеш на свой ред излиза от своя лагер и се подрежда. И точно когато се канят да ни демонстрират за първи път какво точно става по време на една битка от древността, при това с всички костюми от епохата, войските на Кадеш се заглеждат внимателно в дългия египетски строй, виждат как египтяните изпълват цялата долина от единия до другия й край, умовете им започват да щракат и да пресмятат шансовете за победа, след което стигат до умното заключение, че спасяването на живота им е по-важно от спасяването на честта им. „Те се разбягаха към Мегидо, изпълнени със страх, изоставяйки конете си и колесниците си от злато и сребро.“69 Египетската армия получава заповеди да ги подгони, но войниците очевидно предпочитат да плячкосат изоставения лагер на противника. И така успяват да убият или пленят не повече от петстотин войници от Кадеш.