Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Двата града държави се опитвали не само да се победят един друг, но и да установят хегемонията си над целия Шумер (което се случва често при модела на баланс на силите). И докато приумиците на войната наклонявали везните ту в едната, ту в другата посока, а всяко поколение ставало свидетел на нови военни съюзи, двата враждуващи града си отнемали един на друг териториите, налагали си тежки репарации под формата на зърно, а жителите си посичали или заробвали. Вероятно за обитателите на тези два града тази война е била точно толкова важна, колкото и Студената война за американците и руснаците, но и на двете вече е сложен край. Решителната победа е извоювана от армията на Умма, градът държава поглъща Лагаш и ограбва храма му. Съвсем навреме, за да стане част от нов исторически феномен — първата военна империя на света.
Аз съм Саргон, най-могъщият цар, царят на Акад. Това съм аз.
Онзи, който непрекъснато странства из Четирите земи (както Саргон е наричал себе си)
Към средата на 2300 г. пр.н.е. към плодородните равнини на Месопотамия започват да прииждат нови завоеватели, говорещи семитски езици, и да издигат свои градове. Макар и със семитски произход обаче, Саргон израства в стария шумерски град Киш. Той се издига до виночерпец на цар Ур-Забаба, след което си присвоява властта чрез преврат, чиито подробности остават и до днес неизвестни. Възможно е да е имал подкрепата на акадийските полуномади, също от семитски произход, които са обитавали периферията на територията на Киш. Във всеки случай той не се задоволил само с трона на Киш. Първото му завоевание е Урук, откъдето той връща цар Лугалзагези на кучешка каишка и го излага пред градските порти. Саргон срива стените на Урук, а после прави същото и с Ур, Лагаш, Умма и всички останали градове на Шумер. После армиите му се придвижват към горните царства Елам, Мари, Ебла и царството на хитите, които обхващат територията на днешен западен Иран, източна Сирия и източна Турция. После назначава губернатори на всяка провинция, създава гарнизони и налага огромни списъци с данъци. Всичко това се управлявало от централизирана имперска бюрокрация. Това е първата многонационална империя на света. За да я отпразнува, Саргон построява нова столица — Акад.
Не само държавата му вече е различна, различна е и армията му. Тя вече не представлява фаланга от доброволци, споделящи обща лоялност към един град и неговите богове, а професионална, мултиетническа сила, която се превръща в първата редовна армия в историята на човечеството — на един от надписите, направени по заповед на Саргон, четем как се хвали, че ежедневно в негово присъствие се хранели пет хиляди и четиристотин човека. За разлика от всички предишни архаични военни формирования, тази армия е можела да се впуска във военни кампании и далече от дома си, тъй като е имала и известна форма на логистична поддръжка. Тя вече е знаела как да гради укрепителни съоръжения и как да превзема стени, като ги подкопава или прехвърля през тях стълби. В сравнение с предишните армии, войниците са били много добре екипирани и въоръжени (не би било чудно, ако работилниците на Саргон са произвеждали даже стандартизирани оръжия). Но е крайно невероятно да са се биели в чиста фаланга — от наемници е било прекалено много да се иска подобно нещо, а освен това би представлявало истинска загуба на специалните им таланти. Това били мъже, които са имали времето и способността да овладеят не само копието и меча, но също така и комбинирания лък — скорошно изобретение, което остава най-доброто метателно оръжие в продължение на столетия наред. Подобна армия безспорно е водела изключително методични бойни действия и е печелила много победи над ентусиазираните аматьори, срещу които се е изправяла. През петдесет и петте си години на трона Саргон води тридесет и четири военни кампании, всички до една победни.
Саргон от Акад е прототипът на Александър Велики, Наполеон Бонапарт и Хитлер — мъж, който си поставя за цел да завладее света (или поне онези части от него, които познава като „света“). Хрониките славословят империята му като простираща се „от Долното до Горното море“ (което ще рече, от Арабския залив до Средиземно море), но тя се гради единствено на военната мощ, а имперската армия не може да бъде едновременно навсякъде. Саргон и неговите наследници прекарват почти цялото си царуване в потушаване на безкрайните бунтове, които избухвали всеки път, когато някъде акадците проявявали слабост. Когато през 2260 г. пр.н.е. на трона се възкачва неговият внук Нарам-Син, той е изправен пред бунтове, избухнали едновременно в месопотамските градове Киш, Кута, Казалу, Марад, Умма, Нипур, Урук и Сипар, както и в още осем провинции на неговата империя. Въпреки че сринали стените на всички бунтовнически градове или ги унищожили до основи, накрая акадците се изтощили от безкрайните усилия да контролират империята, която били наследили от Саргон. Към 2159 г. пр.н.е. империята изчезва, а самият град Акад е разрушен. Но това е само началото на множеството империи в историята на човечеството.