Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
В наши дни вече сме забравили терора на номадите, които днес представляват единствено колоритни, изчезващи култури, нуждаещи се от нашето покровителство, за да бъдат съхранени. Ала не трябва да забравяме, че през по-голямата част от документираната история цивилизованите общества на Стария свят са представлявали относително ограничени области с концентрирано население — в Китай, Северна Индия, Близкия изток и Европа. Тези области са били обградени отвсякъде с необятните степи, простиращи се на близо девет хиляди километра от Южна Русия до Манджурия и превърнали се в дом на номадите. През определени периоди от време тези номади нахлували в сърцето на евразийската цивилизация, за да унищожат някои култури, а други — да върнат столетия назад. Съществуването им същевременно било гаранция, че всички оцелели скоро ще се превърнат в напълно милитаризирани държави.
Както вече знаем, първите пастири или номади не са живеели в откритите степи — те се раждат сред ранните земеделски общности на Плодородния полумесец, след което се отделят от тях. Онова, което им позволява да колонизират първо покрайнините на необятните тревисти площи, а после всичките милиони квадратни километра земи, са, разбира се, конете. Конят е опитомен за първи път в южните части на днешна Украйна, преди 4000 г. пр.н.е., и макар че в началото вероятно е бил използван за храна, налице са и доказателства, че хората по тези земи скоро започват и да го яздят. Първите опитомени коне са били много по-дребни и слаби от днешните, които са продукт на шест хиляди години селективно отглеждане, но с разпространението им сред номадските племена те се превръщат в средство за по-чести и широкомащабни нападения над земеделските общности в регионите. Надали някой по онова време се е опитвал да се бие от гърба на коня, но със сигурност го е използвал като превъзходно средство за бързо измъкване. Откритите при разкопки кости от опитомени коне в различните земеделски поселища на Плодородния полумесец, датиращи доста след 3000 г. пр.н.е., доказват, че по това време номадите вече са търгували с тях. Следователно би било просто невероятно да не са ги използвали и за внезапни нападения.71
А междувременно, далеч у дома, конете вече позволяват на пастирите да придвижват стадата си много по-навътре в обширните пасища. Но едва след 3300 г. пр.н.е., когато бива изобретено колелото, те започват да товарят покъщнината си на каруци и напълно се откъсват от уседналия начин на живот. Уникалните номадски степни култури, които раждат завоевателните тълпи на хитите, арийците, хуните, маджарите, монголите и манджурите, които вилнеят из цяла Евразия в продължение на следващите три хиляди години, са се сформирали вероятно за не повече от две столетия. И веднъж изпълнили капацитета на степите за поносимост на брой пастирски народи (не повече от три до пет милиона души), номадите започнали отново да налитат срещу цивилизованите земи.
Средството им за придвижване е колесницата, която им давала невъобразимо тактическо предимство пред цивилизованите армии от онзи период. Колесницата е изобретена в цивилизованите земи още през 2300 г. пр.н.е. чрез простия процес на отделяне на двете от четирите колела на традиционната каруца или обозна кола (вече на хиляда години), теглена от волове или магарета. За нея са използвани най-леките и гъвкави тогавашни материали, за да бъде превърната в превозно средство, което дори и дребните коне да могат да теглят, при това с голяма скорост (двуместната колесница е тежала не повече от петдесет килограма). Вероятно в началото колесницата е представлявала играчка за елита, средство, чрез което заможните и силни на деня хора, притежаващи повече коне, са се надбягвали със скорост, два пъти по-голяма от тази и на най-добрия бегач, ходили са на лов за газели и на друг бързоподвижен дивеч. Към края на третото хилядолетие пр.н.е. все още не откриваме доказателства, че цивилизованите империи са започнали да я включват в оборудването на своите армии. Ала далеч в покрайнините на цивилизацията, особено в северните части на Иранското плато, където обширните области с плодородна обработваема земя се редували с още по-обширни пасища, подходящи за живот на номадите, някои от пастирите успели да се доберат до няколко колесници. Не след дълго установили, че те са превъзходно средство за подкарване и събиране на добитъка, както и за гонене на хищниците наоколо. Повече от ясно е, че не им е трябвало много, за да открият ползата на колесницата и при нападение над чужди стада. Някъде по това време на сцената на историята се появява и новият комбиниран лък — с по-далечен обхват, по-скоростен при стрелба и най-вече — по-малък и лек за носене (а следователно и перфектен за използване в колесница).72
71
Robert L. O’Connell, Ride of the Second Horseman: The Growth and Death of War (Oxford: Oxford University Press, 1995), 71–76.
72
Ibid., 77-83; Keegan, op. cit, 156–57.