Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Египетската армия, която двадесет и двегодишният фараон Тутмос III повежда в първата си военна кампания, е вече далеч по-сериозна организация от леко въоръжените и неекипирани армии на Старото и Средното Царство. Личният й състав е наброявал около двадесет хиляди войници и офицери. Състояла се е предимно от пехота, въоръжена с копия, мечове и брадви, но освен това е включвала и стрелкови войски, екипирани с мощни комбинирани лъкове. Била е разделена на две дивизии с по около пет хиляди войници (дивизиите са били кръстени с имената на богове: Дивизия на Ра, Дивизия на Амон) и е имала възможността да извършва относително сложни маневри на бойното поле. Подобно на други армии от този период, и египетската е разполагала със стотици бойни колесници, които са можели да се придвижват в плътен строй. Към двете дивизии имало зачислени подразделения с колесници, които били изключително удобни за пробиване на плътните пехотни вражески линии. Колесниците се втурвали от голямо разстояние, вклинявали се в строя на противника, водачите им си свършвали работата с оръжията и след това точно толкова скоростно се изтегляли назад. Подобни маневри обаче били възможни само когато се налагало да гонят войски, показващи признаци на желание за отстъпление. Плътният пехотен строй бил непробиваем за тях, защото конете отказвали да се втурнат срещу гора от насочени напред копия.
На армията на Тутмос й били необходими три седмици, за да измине разстоянието от египетската гранична крепост Тиел (близо до днешния Суецки канал) до място, наречено Йехем в северната част на Палестина, от другата страна на планината, отделяща го от град Мегидо, известен също и като Армагедон. Точно там ги очаквала и армията на Кадеш. През планината имало три прохода. Два от тях били дълги и доста заобиколни, ала достатъчно широки, за да позволят запазването на някакъв боен ред по време на преминаването им. Третият, през село Аруна, бил по-къс, но опасно тесен.
Появяването в равнината на Армагедон през който и да е от тези проходи било наистина рискована работа, защото съществувала реалната опасност вражеската армия да е организирала засади в края на всеки от тях, за да нападне армията на Тутмос и да я разбие, още преди да е имала възможност да се организира в боен ред. По време на заседанието на командния щаб в навечерието преди превземането на последния подстъп фараонът решил да пренебрегне мнението на своите офицери (с което започва тази глава) и да поеме огромния риск да преведе войските си през прохода край Аруна. Възможно е да е разполагал с по-актуална разузнавателна информация за вражеските позиции от другата страна на прохода, но много по-вероятно е просто да е решил да направи хазартен ход. Изхождал е от предположението, че армията на Кадеш в никакъв случай не би могла да си позволи да оредее дотолкова, завардвайки и трите прохода едновременно. Освен това било повече от ясно, че никой, който е с всичкия си, не би поел по пътя покрай Аруна, затова противникът може да е оставил този проход неохраняем.
Египетската армия поема през тесния проход още на зазоряване. Напрежението и тревогата са големи, тъй като вече се намирали на вражеска територия и са напълно наясно, че дори и малък отряд, скрит горе в планината, би причинил значителни загуби на тънката им нишка. Но когато само след няколко часа началото на египетската колона излиза в другия край на прохода, установява, че фараонът е заложил на печелившата карта — войските на Кадеш се били разделили между двата по-широки прохода, и така египетският авангард започва да се разгръща в равнината, напълно необезпокояван.
В разказа, който е открит върху стените на храма в Карнак се намеква, че Тутмос вероятно е имал намерение да насили още повече късмета си, като нападне по-близката половина от армията на Кадеш, още преди цялата му армия да се е измъкнала от прохода, защото виждаме, че офицерите му отново се обръщат към него: „Вижте! Негово величество предвожда победната си армия и тя е изпълнила равнината! Нека нашият славен господар този път ни послуша, и нека нашият господар да изчака и тила на своята армия! Когато и тилът на нашата армия се присъедини към нас, тогава ще тръгнем в бой срещу онези азиатци (както египтяните презрително са наричали всички левантийски народи).“ Този път фараонът очевидно се е вслушал в съвета на своите офицери и е изчакал цялата му армия да се измъкне от прохода. Това станало някъде по обяд, след което те тръгват в настъпление срещу Мегидо. Точно в този ден няма среща с врага. Някъде около седем вечерта египетските войски си устройват лагер южно от Мегидо, край близкия поток.