Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Около 2000 г. пр.н.е. там всички основни институции, ценности и поведенчески модели на цивилизацията вече са си на мястото и през следващите три хилядолетия не настъпват никакви драстични промени. До тогава най-малко 90% от човешката раса вече си изкарва прехраната чрез земеделие, а преобладаващата част от тези хора живеят в държави, които представляват социални пирамиди, с полубожествени царе на върха. Старите егалитарни ценности успяват да оцелеят само в единични малки градове държави, както и сред относително малък брой хора, изкарващи си прехраната като пастири, племенни земеделци или ловци. Многонационални империи, които се градят само на силата, бележат своя възход и упадък, с течение на времето стават още по-обширни, а тиранията и робството се превръщат в норма. Наистина ли не са съществували и други алтернативи за управление на обществото?
Вероятно не. Основният проблем бил броят на хората. Човешките същества и техните най-близки по генеалогия при-матни групи открай време са живеели в много малки общности, а новият им начин на живот внезапно им налагал да обитават далеч по-големи. И те не закъснели да измислят социалните техники, които правят възможни организацията и контрола на тези големи общества — писмеността, парите и бюрокрацията, — ала въобще не се сетили да сътворят някакви механизми, които биха позволили продължаване съществуването на традиционните човешки ценности. Политиката на вземане на решения, базиращи се на безкрайни диспути сред равни и постепенното достигане на консенсус сработва само за тридесет-четиридесет души. Тя не би могла да върши работа за общество от дори три-четири хиляди, и напълно загубила смисъла си, много преди населението да достигне три-четири милиона. Докато и освен ако народите не измислели система, която би позволила на изключително голям брой хора да комуникират един с друг, или поне да провеждат повече или по-малко едновременни дискусии по един и същи въпрос, а после да обобщят резултатите си, старата политическа система щяла да бъде мъртва. И така, тя загинала.
С нея загинало и равенството, защото единствената система, която вече можела да оцелее, била жестоката социална пирамида в която заповедите се предавали по низходящ ред, за да бъдат безусловно изпълнени на дъното й. Колкото повече растял броят на хората, толкова повече нараствало и неравенството и обществената принуда, независимо какви са били предишните ценности и традиции на съответната култура. В големите земеделски общества тиранията става универсална, единствена алтернатива, просто защото на подобно ниво никоя друга система не е можела да сработи. Това продължило хиляди години, без прекъсване. Социалната структура на всяка средна империя от древността се доближавала много повече до тази на мравките, отколкото до нашето собствено праисторическо минало. Въпреки това империите никога не са били особено стабилни, защото човешките същества не са се превърнали напълно в мравки — зад прехапания език и приведената глава те си оставали същите хора, каквито са си били винаги. Точно поради тази причина преобладаващата част от големите общества се сдобила със силна военна машина — физическа сила или поне постоянната заплаха от такава, която била необходима, за да се държат изкъсо тези наскоро опитомени наследници на примитивните ловци. Може би има някаква истина в твърдението, че елитът непрекъснато води войни, защото те оправдават наличието на армиите, които поддържат властта в собствените му страни. Следователно не войната е била новото — новото са милитаризацията на държавата и тираничната власт.
Днес, от съвременна гледна точка, бихме могли да си кажем, че експериментът, наречен цивилизация, най-сетне ще може да се отплати поне на някои от децата си. Ала от гледната точка на 2000 г. пр.н.е. компенсациите били незначителни, и дори през следващите няколко хиляди години такива не се очаквали. Даже и във физически смисъл повечето от хората от земеделските масови общества са били недорасли и приведени от недохранване и непосилна работа. Най-онеправдани били жените, доведени до социално подчинение и затворени в клетката на нескончаеми раждания. За мъжете обаче животът на селянина бил малко по-добър. Обратно пропорционално на нарастване броя на населението спада стандартът на живот. Благородните диваци на Русо се превърнали в изтощени роби, разделени на класи и пол, унизявани и тъпкани от тираните.