Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Нуз затаи дъх.
— Разбирате ли обвинението срещу вас?
— Да.
— Разбирате ли, че ако бъдете осъден, наказанието може да е смърт в газовата камера в щатския затвор в Парчман?
— Да.
— Признавате ли се за виновен?
— Не.
Нуз се задълбочи в календара си, а залата дебнеше напрегнато. Репортерите си водеха бележки, а художниците насочиха вниманието си върху главните действащи лица, в това число и върху Бъкли, който бе успял да се вмъкне в тяхното полезрение — бе застанал така, че да им предложи своя профил. Гореше от желание да каже нещо. Въсеше се презрително към тила на Карл Лий, сякаш нямаше търпение час по-скоро да тикне този убиец в газовата камера. Закрачи надуто към масата, където седеше Мъсгроув, и двамата важно-важно си зашепнаха нещо. После Бъкли прекоси залата и подхвана приглушен разговор с един от служителите в съда. След малко се върна пред съдията. Обвиняемият стоеше неподвижен до своя адвокат, който схващаше цирка на Бъкли и отчаяно се стремеше да не му обръща внимание.
— Мистър Хейли — крякна Нуз. — Вашият процес е насрочен за двайсет и втори юли, понеделник. Всички предварителни искания и въпроси трябва да се внесат до двайсет и втори юни и да бъдат уредени до осми юли.
Карл Лий и Джейк кимнаха.
— Други въпроси?
— Да, ваша светлост — ревна Бъкли, достатъчно гръмко, за да го чуят репортерите в ротондата. — Обвинението отхвърля всякакви молби за освобождаване под гаранция на този обвиняем.
Джейк стисна юмруци. Имаше желание да изкрещи.
— Ваша светлост, обвиняемият все още не е молил за подобно нещо. Мистър Бъкли както обикновено обърква процедурата. Той не би могъл да отхвърли молба, преди тя да бъде направена. Би трябвало да е научил това в университета.
— Ваша светлост — пое удара Бъкли, — мистър Бриганс винаги моли за освобождаване под гаранция и аз съм сигурен, че той ще помоли и днес. Обвинението ще отхвърли една такава молба.
— Добре, но защо не почакате той да я отправи? — обърна се Нуз към областния прокурор с леко раздразнение.
— Ще почакам — отвърна Бъкли. Лицето му пламтеше и той изгледа свирепо Джейк.
— Имате ли намерение да молите за това? — попита Нуз.
— Имах, но в подходящия момент. За съжаление, преди да успея, мистър Бъкли се намеси с неговото театралничене…
— Оставете мистър Бъкли — прекъсна го Нуз.
— Разбирам, ваша светлост, той просто е объркан. Аз наистина възнамерявам да поискам освобождаване под гаранция.
— Така и очаквах. Затова вече обмислих възможностите. Както знаете, решението е изцяло мое право и аз никога не допускам освобождаване под гаранция при дело за предумишлено убийство. Мисля, че не е уместно да се прави изключение точно при това дело.
— Искате да кажете, че сте взели решение да отхвърлите молбата?
— Да.
— Добре. — Джейк сви рамене и сложи папката на масата.
— Други въпроси?
— Нямам.
Бъкли мълчаливо поклати глава.
— Добре. Мистър Хейли, определям да останете под разпореждане на шерифа на окръг Форд до процеса. С вас приключихме.
Карл Лий се върна на първия ред, където един полицай го чакаше с белезниците. Джейк отвори чантата си и взе да я тъпче с папки и книжа. Бъкли го сграбчи за ръката.
— Това беше много евтино, Бриганс — каза той през зъби.
— Ти си го търсеше — отвърна Джейк. — Пусни ме.
— Хич не ми харесва — изсъска Бъкли и го пусна.
— Зле се представи, приятелю. Не трябваше да плещиш толкова. Многото приказки докарват белята.
Бъкли бе половин глава по-висок от Джейк и двайсет кила по-тежък и раздразнението му растеше. Размяната на любезности привлече внимание и един полицай застана между тях. Джейк намигна на Бъкли и си тръгна.
В два часа целият род Хейли, начело с чичо Лестър, влезе в кантората на Джейк през задната врата. Той ги посрещна в един малък кабинет на долния етаж. Обсъдиха пресконференцията. След двайсет минути Ози и Карл Лий също се появиха през задната врата и Джейк ги поведе към стаята, където чакаше семейството. Ози и Джейк излязоха навън.
Пресконференцията бе грижливо подготвена от Джейк, който се учудваше на способността си да манипулира пресата, както и на нейната готовност да бъде манипулирана. Той седна от едната страна на дългата заседателна маса, а трите момчета на Хейли застанаха зад него. Гуен бе настанена отляво, а Карл Лий с Тоня на коленете му — отдясно.
Адвокатската етика забраняваше да се разкрива самоличността на изнасилено дете, но случаят с Тоня бе различен. Името, лицето и възрастта й бяха широко известни заради баща й. Тя бе добре позната на света и Джейк държеше да я видят и снимат в най-хубавата й бяла рокличка, седнала на бащиното коляно. Съдебните заседатели, където и да живееха, щяха да гледат.