Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Физическото усещане от присъствието му почти я зашемети. Да го види застанал там, излъчващ същата сдържана властност, каквато бе излъчвал и преди, сякаш никога не си бе тръгвал, й създаде странното усещане, че времето е спряло.
Но разликите в Уеб бяха ясно осезаеми. Причината не бе само във възрастта или в облеклото му — дъвки и ботуши вместо ленени панталони и мокасини. Преди бе смекчавал характера си с добродушието, присъщо на южняците, и на начина, по който те правеха бизнес. Но сега нямаше следа от него. Уеб изявяваше характера си с всичките му остри ръбове, сякаш не се интересуваше ни най-малко дали другите го харесват.
Гърдите й изведнъж се стегнаха така, че едвам можеше да си поеме дъх. Беше го виждала гол, бе лежала гола в прегръдките му. Беше галил с език зърната й, беше прониквал в нея. Чувството за нереалност отново замая главата й. След десетте дни, изминали от срещата помежду им, интимните мигове бяха започнали да й се струпат като сън, но един поглед й бе достатъчен и тялото й започна отново да тупти сякаш той току-що се бе отдръпнал от нея, а плътта й още тръпнеше от докосването му. Най-после успя да продума:
— Защо не се обади? Някой щеше да те посрещне на летището. Дойде със самолет, нали?
— Долетях вчера. Наех кола от летището. Двамата с мама прекарахме нощта в Хънтсвил с леля Сандра, а след това тръгнах насам.
После наситено зелените му очи се спряха върху нея, оглеждайки костюма и перлите, като вероятно сравняваха стилните й дрехи с облеклото на някогашната скарана с модата тийнейджърка. Или може би я сравняваше с голата жена, извиваща се под него и стенеща от удоволствие, когато я издигаше към върха. Беше я отблъснал достатъчно бързо, така че представата не би трябвало да бъде съблазнителна.
Роана се изчерви, а после почувства как кръвта се отдръпва от лицето й.
Не можеше да продължи да стои като препарирана. Внимателно овладя дишането си, слезе по стъпалата и спря до Уеб.
— Лусинда е в кабинета. Ще преглеждаме някои документи заедно, но тя със сигурност ще иска първо да поговори с теб.
— Върнах се, за да се погрижа за бизнеса — отсече кратко той и вече крачеше през фоайето към кабинета. — Ще се включа без предисловия. Посрещането може да почака.
По някакъв начин Роана успя да запази изражението на лицето си спокойно, докато го следваше. Не се хвърли разплакана на врата му с думите: „Най-после си у дома, най-после си у дома!“, въпреки че това беше първият й импулс не извика от радост, не заплака. Просто изрече зад гърба му.
— Радвам се, че се върна. Добре дошъл у дома.
Лусинда рядко сядаше на огромното бюро, зад което някога бе седял съпругът й, тъй като смяташе мекия диван за много по-удобен за старите й кости. И сега седеше там прелиствайки няколко разпечатки от последните сделки на борсата. Когато Уеб влезе, вдигна поглед и Роана забеляза смайването в избелелите й сини очи при вила на едрия и загрубял непознат, нахлул в царството й. После премига, а щом го позна, лицето й изведнъж светна и се зачерви от вълнение, прогонило за миг пергаментовата сивота — признак на влошеното й здраве. Изправи се бавно на крака и листовете се пръснаха върху дебелия персийски килим.
— Уеб! Уеб!
Точно за това ентусиазирано, сърцераздирателно — радостно посрещане бе копняла Роана. Но не можеше да му го даде. Лусинда се втурна към Уеб с разтворени ръце, като или не забеляза, или не обърна внимание на стъписаното му изражение. Той не разтвори своите, но това не я спря да го прегърне и да се притисне към него с плувнали в сълзи очи.
Роана се обърна към вратата с намерението да им даде възможност за малко усамотение. Ако тя и Уеб се бяха радвали на някакви по-специални взаимоотношения като малки, то той определено имаше много силна връзка с Лусинда, която съперничеше с чувствата към майка му. Въпреки че Уеб се бе върнал заради Лусинда, между двамата имаше доста неща, които трябваше да бъдат изгладени.
— Не, остани — изрече Уеб, когато забеляза движението на Роана. Хвана внимателно старите крехки ръце на Лусинда и я отдалечи леко от себе си, но продължи да я държи, докато я гледаше. — Ще поговорим по-късно — обеща той. — Сега имам доста да наваксвам. Може да започнем с тези. — И кимна към пръснатите листове по пода.
Ако Лусинда бе наясно с нещо, то това бе грижата за бизнеса. Тя избърса очи и кимна бодро.
— Разбира се. Брокерът ни ще е тук в девет. Двете с Роана обикновено преглеждаме борсовите си операции предварително, за да постигнем съгласие преди неговото пристигане.