Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Няма защо. Сигурен ли си, че не искаш да се разходим по плажа?
Беше прекрасна вечер, златното слънце се спускаше към брега. Навсякъде бе пълно с тийнейджъри, кръстосващи по Атлантик Авеню с колите си с отворени прозорци, от които гърмеше музика. Градът излъчваше мирис на океан, на печени морски дарове и плажно масло. Малъри изглеждаше оклюмала, задето толкова рано се прибират.
Гейб бе вперил поглед право напред, проправяше им път през тълпата и изглеждаше съвършено трезвен.
— Сигурен съм — кратко отговори той.
Опитваше се да прикрие, че мисли за нещо друго, но Хелън го усещаше по гласа му. Двете с Малъри го следваха по петите, ясно съзнавайки, че той се държи както преди — беше студен и затворен. Срещата с помощник-капитана му бе повлияла. Дали само защото Милър го бе раздразнил със забележката си, че е изгубил паметта си, или имаше и още нещо?
Пътуваха до дома в пълно мълчание. Майката и дъщерята бяха напълно обезсърчени от затвореността на Гейб. Той се взираше навън през прозореца на колата, а сенките на дърветата пробягваха по лицето му, създавайки ефекта на камуфлажна боя.
Минутите отлитаха и Хелън усети, че й се иска да утеши Гейб дори рискувайки той да я отблъсне. Съпругът й беше преживял толкова много напоследък. Нямаше да й струва кой знае какво да хване ръката му и да я стисне. Помъчи се да събере достатъчно кураж и да го направи.
Най-накрая, когато колата зави наляво по тяхната улица, Хелън сложи ръка върху неговата. Пръстите му се свиха и се сключиха около нейните като капан. Усети отчаянието му. Имаше нужда от нея. Нещо повече, топлината на дланта му събуждаше спомени за тях двамата — лежат кожа до кожа, телата им се докосват от глава до пети, сливат се, стремят се да бъдат още по-близки.
Тя спря колата на алеята, без да си спомня въобще пътя, който току-що бяха изминали.
Малъри изскочи от колата. Гейб не пусна ръката на Хелън Тя седеше там и нямаше как да изключи мотора, защото ръката й бе в плен на неговата. Нито пък можеше да заглуши бученето на кръвта в ушите си. Той се извъртя към нея и я погледна. Очите му изгаряха голите й рамене. Погледът му обещаваше такава огромна физическа наслада, че тя онемя.
Усещайки, че е неизбежно, Хелън плъзна тялото си към него и вдигна устни към неговите. За миг той й позволи да го целуне, без да се помръдне дори на милиметър, за да я окуражи или отблъсне. Но после нещо в него сякаш се скъса и започна да я целува с неудържима страст, така се впи в устните й, че това пробуди в нея точно определени мисли.
Хелън простена и забрави, че е взела окончателно решение спрямо Гейб. Знаеше само едно: че го желае толкова много, че губи разума си; искаше го тази нощ. Напълно забрави, че Малъри ги чака горе на терасата. Езикът на Гейб се движеше така, че цялото й тяло пламна.
Той прокара ръка по гърдата й, притискайки зърното. Целуна извивката на брадичката й и пъхна език зад ухото й.
— О, господи! — простена тя задъхано, загубила контрол над думите, които изригнаха от устата й. — Желая те. Желая те.
Гейб рязко вдигна глава и се взря в очите й, сякаш търсеше нещо.
— Това не е достатъчно — отговори той, шокирайки я с думите си и още повече с действията си, защото блъсна вратата и излезе навън. Вече се изкачваше нагоре по стълбите, за да отвори на Малъри, и едва тогава замъгленият мозък на Хелън установи, че го няма. Изоставена, тя се взираше след него с отворена уста. Гейб не погледна назад нито веднъж, влезе заедно с Малъри в къщата и затвори вратата след тях.
Хелън осъзна, че моторът на колата още работи. Изключи го с бързо движение на китката и разкаяно закри очите си с ръце. Какво беше направила? Бе заявила на Гейб, че между тях всичко е свършило, а ето че го целуваше страстно и му казваше, че го желае.
А как бе откликнал той? Искаше нещо повече от нея, разбира се. Не му стигаше, че тя го желае. О, не, той не приемаше нищо друго, освен пълната й капитулация.
Копеле!
Беше точно в неговия стил да прекрати всичко точно когато тя се чувстваше най-уязвима. Той не използваше секса, за да получи каквото искаше; той й го отказваше! Да, неговият план беше да я накара да полудее от страст и тогава може би — само може би — да й даде каквото желае, при положение че тя първа му каже, че го обича.
Колкото и ужасно да изглеждаше, точно така беше. Гейб бе невероятно ловък тактик, всички тюлени от дванадесети взвод можеха да го потвърдят. Нищо не предприемаше, без да е уточнил хода на операцията. Ами ако Лийла беше права? Ами ако всички негови действия досега, всички явни промени у него бяха преструвка, за да разпали чувствата й към него?