Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Нямаше му достатъчно доверие и затова не бе сигурна, че не е така. Пред лицето на този нов, откровен Гейб бе свалила защитата си. Голяма грешка. И ето че отново бе почти влюбена в него. Не беше ли получила достатъчно уроци вече? Колко пъти трябваше да я наранява, преди тя да проумее, че да го обича с вредно за здравето й? Наистина ли искаше утре да се събуди и да открие, че отново е жената на Ягуара, едно притежание, което той забелязваше само когато му е удобно; една жена, която иначе пренебрегваше?
— Събуди се, Хелън! — изсъска тя на себе си и блъсна вратата по-силно от необходимото.
О, не, не само сексуалното безсилие я накара да я затръшне зад себе си. Беше по-скоро ярост. Бе обзета от ярост, защото бе повярвала, че той се е променил.
Трябваше да послуша Лийла, която вземаше присърце най-важните й интереси.
Единадесета глава
Гейб се взираше в ивиците светлина, които тръгваха от противоположни страни на тавана и се засрещнаха в центъра, подобно на избухваща звезда. Една кола премина по улицата долу — единадесетата за тази нощ. Той затаи дъх, докато бръмченето на мотора не заглъхна в далечината. Беше просто още една кола, а не евентуалният убиец, който идва да го пипне.
Изобщо не беше затварял очи. Обзет от желание за бунт, бе пуснал сънотворните — символ на неговата непригодност — в машината за смилане на хранителни отпадъци. Господи, дори не можеше да спи, когато иска! Сега сигурно му предстояха и проблеми с пикаенето.
Оправи възглавницата си и се обърна да легне на една страна. Ако в мозъка му не се блъскаха толкова много рикоширащи мисли, щеше да се наспи чудесно — така уверяваше сам себе си. Тазвечерната му среща с помощник-капитана бе събудила в съзнанието му разни спомени. Те се мяркаха там като смътни образи, придружени от проблясъците на преживяна болка. Но нито един от тях не означаваше нищо за него.
Дали? Може би Милър имаше нещо общо с предполагаемата му смърт преди година в онзи склад. Това щеше да обясни мрачното предчувствие, надигнало се в душата му при срещата с помощник-капитана. И би обяснило нервността на Милър. Но дали нямаше друга причина, поради която Милър не изглеждаше във възторг от срещата им?
Гейб не беше пропуснал да забележи как онзи направо поглъщаше с поглед деколтето на Хелън. Нито пък беше сляп за напрежението, което явно съществуваше между помощник-капитана и съпругата му.
Дали между Хелън и Милър съществуваше нещо? Дали нямаха връзка? Ако беше така, тя определено вече приключваше, като се имаше предвид едва прикритата неприязън в очите на Хелън. Но Милър несъмнено все още се интересуваше от нея. Дали не бе желал Хелън толкова много, че да елиминира своя колега?
С ръба на дланта си Гейб силно натисна пулсиращото от болка дясно око. Не беше полезно за него да стои тук и едва да сдържа гнева си, усещаше, че кръвното му налягане се е повишило. На сутринта щеше да се изправи пред Хелън и да я накара да му обясни жаркия поглед на Милър.
Най-накрая корабът с неговите хора беше в пристанището. Това означаваше, че на следващия ден можеше да се свърже с тях, да организира среща. Тогава щеше да разбере какво мислят за случилото се в нощта на изчезването му.
Дявол го взел, не можеше да търпи толкова много загадки, гушещи се в някакви тайнствени тъмни ъгли! Ако успееше да си припомни онази нощ, щеше да разбере дали някой го е нападнал.
Като изруга тихо, Гейб седна в леглото и спусна крака на пода. Нямаше начин да заспи, не и с тези тежки мисли препускащи из главата му.
Сега единствено Хелън можеше да го успокои.
Той простена и закри лицето си с ръце. Точно сега тя лежеше в леглото си, с меко и отпуснато в съня тяло. Трябваше само да измине коридора и да се пъхне до нея. Имаше причини да предполага, че тя ще окаже минимална съпротива. „Желая те! Желая те!“, беше прошепнала в колата. Думите й го бяха накарали да тържествува, но също и да копнее за нещо повече. Бе се зачудил дали тя желае него, или воина от снимката в горното чекмедже. Тялото на онзи мъж не бе осеяно с грозни белези, нито пък бе прокълнат да има дупки в паметта си. Онзи мъж не страдаше от нелепия страх, че някой го преследва и иска да го убие.
Едва не умря от мъка, когато прекъсна целувката, но го стори, казвайки на Хелън, че това не е достатъчно. Искаше жена му да отвори сърцето си за него, както бе направила Малъри. Засега Хелън не показваше и най-малки признаци, че е променила мнението си за тяхното общо бъдеще. Всъщност беше наблегнала, че идеята да прекарват времето си заедно е на доктор Териен, а не нейна.
Страстните й целувки тази вечер изгаряха душата му, но той искаше повече — обещание за утрешния ден. Искаше връзката им да е завинаги, а доколкото виждаше, Хелън все още мислеше в стил „Хайде-още-един-път-заради-доброто-старо-време“.