Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола хвърли последен бърз поглед на стаята, за да се увери, че нищо не беше разместено. Може би не трябваше да идвам с Арисилд. Другият магьосник навярно щеше да долови следите от присъствието му точно както Арисилд бе надушил заклинанието в огледалото. Но ако не беше довел Ари, изобщо нямаше да разбереш за огледалото и можеше да се застоиш тук твърде дълго или щеше да направиш опит да се конфронтираш с Октав тук. А тогава никой нямаше да може да предвиди последствията.
Никола затвори вратата от външната страна и я заключи, оставяйки огледалото да отразява само една празна и тъмна стая.
ОСЕМ
Гордостта на това малко усамотено помещение в ресторант Лусод бе малкият полукръгъл балкон и над неговия месингов парапет Никола имаше добър изглед към прословутия грил-ресторант отдолу. Скамейките и столовете бяха от масивна тъмна дървения и около огледалата с гравирани рамки висяха червени драперии. Жени с екстравагантни тоалети и мъже във вечерно облекло сновяха по мраморния под или седяха по масите между саксии с парсийски парникови растения и бронзови статуи от Диен, а смехът, говорът и тракането на приборите им отекваше до покрития с орнаменти таван. Въздухът ухаеше на тютюн, парфюми, сьомга на скара и трюфели.
Никола извади часовника си и за пореден път погледна кое време е: единствения нервен жест, който си позволяваше. частното сепаре бе малко и уютно, стените бяха тапицирани с червен брокат, а на огледалото над камината имаше имена, дати и бели стихове гравирани от диамантени пръстени. Върху снежнобялата покривка стоеше неразпечатана бутилка абсент и сребърен комплект за сервиране заедно с останалите принадлежност нужни при пиенето на абсент. Никола по принцип обичаше вино, но тази вечер бе предпочел опасната непредвидимост на пелиновия ликьор. Засега пиеше кафе и газирана вода.
Вратата се отвори той погледна натам. Рейнар влезе с небрежна походка, прекоси помещението и се облегна тежко на масата.
— Току-що пристигнаха — в момента слизат от каретите. — прошепна.
Вечерното му облекло бе леко размъкнато и Никола го надуши, че лъха на бренди, но знаеше, че Рейнар само се прави на пиян. В коридора отзад го чакаше група млади мъже и жени, които се смееха и залитаха пиянски едни върху други. Единият от мъжете наблюдаваше ревниво Рейнар. Никола сниши глас, за да не могат да го чуят.
— Добре. Ще можеш ли да се освободиш, за да предупредиш останалите?
— Да. — Рейнар кимна в посока на компанията си — Ей сега спускам кепенците и тръгвам за хотела.
Той пое ръката на Никола и продължително целуна пръстите му.
Никола повдигна вежда.
— Рейнар, моля ти се.
— Това ще ти създаде реноме, — обясни — Тази седмица съм доста на мода.
Той пусна ръката му и се обърна, за да помаха на публиката.
— Объркал съм стаята, — обяви.
Никола се засмя и се облегна, когато Рейнар излезе и затвори вратата след себе си. Никой от развеселената групичка нямаше да изпита и най-малко съмнение, че Рейнар е отишъл на любовна среща, когато изчезнеше от компанията им през следващия половин час.
Веселостта му се изпари, когато главната порта на грил-ресторанта се отвори и пропусна във фоайето нова група посетители. Влязоха няколко мъже и жени, сред които бе и Мадам Домпеле. На опашката на групичката бе Доктор Октав.
Едно от нещата, които Рейнар бе разбрал днес беше, че тази вечер Октав ще проведе поредния сеанс в градската резиденция на Домпеле близо до двореца. Това не бе къща, до която Рейнар би получил достъп, но той беше разбрал още, че Мадам Домпеле възнамерява да завърши вечерта с късно угощение в Лусод, като по този начин афишира факта, че допреди малко е била домакиня на спиритистка сбирка.
Никола дръпна звънеца, за да повика сервитьора и след кратка инструкция му подаде сгънатата бележка, която бе приготвил предварително.
Отдолу компанията на Домпеле все още разменяше поздрави с познати и осуетяваше опитите на оберкелнера да ги отведе в запазеното за тях сепаре. Никола проследи как сервитьорът предава бележката на Октав.
Спиритистът я прочете, сгъна я отново и я пъхна във вътрешния си джоб. След това се извини на озадачената си домакиня и бързо се запровира сред тълпата, излизайки от полезрението на Никола.
В следващия момент на вратата се почука.
— Влез — каза Никола.
Октав пристъпи вътре и затвори безшумно вратата. Никола посочи второто тапицирано с брокат кресло.
— Седнете.
След като бе получил бележката, Октав бе проявил завидно хладнокръвие, но в сега лицето му бе бледо и погледът му беше бесен. Той отиде до масата и положи ръка върху облегалката на празния стол. Беше свалил ръкавиците си и под ноктите му имаше мръсотия. Каза: