Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
В мислите си тя явно още беше страстна любовница, а не зла фея.
— Докато се вайкаш, че ти трябва кон, имай предвид, че аз първи си заплюх да бъда оръженосец — отвърна Трипио.
Моргана взе да схваща.
— Неее! — изписка Таласъма, усетил най-сетне накъде отива работата. — Не искам да ставам кон! Къде се е чуло и видяло да си намериш истински приятел и още на другата сутрин той да те яхне! Това даже и във филмите на ужасите го няма! Не искам и да чувам!
Таласъма стисна очи и запуши уши с треперещите си пръсти, съвсем като не чул, не видял. Но Моргана вече избираше подходящите билки, корени и вълшебни подправки за отварата. Когато бъркочът в тенджерата повря достатъчно, тя се наведе над него, остави парите му да я облъхнат, явно остана доволна, защото прошепна нещо и свали магическата отвара от огъня. После преброи до тринайсет, бръкна с пръст в тенджерата, облиза го, кимна доволно и подвикна на летящата метла:
— Бързо идвай тука, Таласъме! Нали не искаш вечно да бъдеш кон. Избери си вълшебните думички, които ще развалят заклинанието. И, щом си готов, наведи се над тенджерата и ги произнеси на висок глас. Хайде, размърдай си кльощавия задник, докато не съм взела пак тоягата!
Треперещата метла вяло се понесе над пръстения под, като си мърмореше нещо, неохотно се пречупи в кръста и, без да отваря очи, се провикна в тенджерата:
— Трипио е дяволски подъл!
— Готово! — остана доволна Моргана. — Сега изпий отварата на един дъх!
Таласъма мудно пипна тенджерата и подскочи като ужилен:
— Много е гореща!
— Престани да се глезиш, непрокопсанико! — весело и вече безгрижно му се скара Моргана, доволна, че скоро ще си има кон. — Колкото повече изстива, толкова по-драглива кранта ще станеш!
— Сипи ми я в бокал — опита се да отложи още малко позора Таласъма. — Аз да не съм някой простак, та да пия направо от тенджерата!
— Ще ти дам аз на тебе един бокал! — затърси сочи сопата Моргана. — А бой не щеш ли?!
Бая изпатилият си по време на сутрешната тупурдия Таласъм хвана тенджерата с треперещите си ръце и поиска да се увери за сетен път, че е схванал правилно указанията на вещицата:
— И на един дъх ли?
— На един дъх, страхливецо! Хайде, давай! Кажи „Мечка страх, мен не страх“ и я изпий!
— Цялата тенджера?
— Цялата!
Като не можа да измисли как още малко да удължи агонията, Таласъма се престраши, отвори едното си око, грабна тенджерата, промърмори пак „Трипио е дяволски подъл!“ с надеждата, че вълшебната отвара може да се пресече, и взе да гълта горещия бъркоч. Колкото повече пиеше, толкова по-жълтосив ставаше. Първо му порасна къса грива. После от задника му провисна чак до земята тлъста опашка. А тялото му все повече и повече наедряваше, което си беше нормално, като се има предвид каква вейка беше. Докато изпие цялата отвара, той съвсем замяза на коня на Пржевалски.
— Браво! — похвали го Моргана, щом свърши, и понечи да го потупа по кльощавата задницата, но конят изпръхтя „Трипио е дяволски подъл!“ и тя хвана дръжката на метлата.
— Да проверя аз! За всеки случай… — отново цъфна Таласъма пред нея с измъчена усмивка.
— Престани с твойте глезотии! — не на шега се ядоса злата фея. — Наистина ще ядеш бой, да знаеш! — И после заклинателно рече: — Таласъме, стани кон!
Дръгливият потомък на коня на Пржевалски се появи отново, като въртеше глава, сякаш се беше пръкнал от небитието барабар с бълхите. Моргана се провикна:
— Хък, ела да видиш що за чудо съм сътворила рано-рано сутринта! Същински Росинант е. Досущ като крантата на военния министър в сегашното правителство. Даже е малко по-мършав, ще знаеш, ама ми изглежда жилав! Може пък да те отведе до митницата преди да се гътне!
Злощастният таласъм жално изцвили от ужас.
След малко всички се скупчиха в началото на пъртината от черен сняг през блатото, Моргана наметна с одеяло мършавото подобие на кон, за да предпази копринената козина по гърба му от охлузване, Хък го яхна и тъкмо суетящата се кавалкада на странстващия рицар най-сетне да поеме по друмищата на живота, ето че пак котка им мина път.
Изведнъж Трипио се сети, че на Земята имало древна традиция, когато човек се отправя на далечно пътешествие в космоса, да си прави снимка за спомен заедно с конструкторите на летателните апарати. Само крантата изпръхтя недоволно. Моргана нямаше нищо против да увековечи спомена за любовната нощ, а на Хък отдавна му беше все едно. Той не бързаше да се среща нито с Мерлин, нито с баща си, защото от опит знаеше, че тия сгледи никога не водят до щастлив годеж.
Трипио се разтича. Грижливо разпъна и намести триножника. Съвестно провери дали полароидът му точно е измерил оскъдното осветление. Ръчно донагласи блендата. Включи „самоснимачката“ и бързо се присъедини към групата, като прилежно довърши класическата композиция „Рицарят, смъртта и дяволът“. Само дето вторият кон липсваше и схлупените царски покои на Моргана на задния план не бяха чак толкова величествени като замъкът на хълма у Дюрер.