Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Някакъв шум подтикна Хък да откъсне очи от демона и да погледне към реката. В окъпаната от мараня далечина лениво се пробуждаше цяло селище. Но две банди вече бяха окупирали каменистите брегове под нозете му. Сред босоногата тълпа на левия бряг той разпозна Лаодзъ, Платон и Хегел. Никак не се изненада, че сред тайфата на отсрещния бряг са Конфуций, Аристотел и Кант. Хък побутна захласнатата по каменния тики лъвица, за да й привлече вниманието.
Децата от двете страни на реката весело започнаха да се замерват с камъни.
18. Рицарят, смъртта и дяволът
Таласъма измъкна славния потомък на рода Хогбен от постелята в пет часа сутринта под предлог, че било крайно време да тръгват да вършат велики дела. Всъщност летящата метла нямаше търпение да се увери, че след като е преспал, Хък още му е приятел. Моргана запрати по натрапника всичко, което й попадна в ръцете, но Таласъма беше непоколебим. Такъв велик магьосник, който без дори да се напъва, ей така, като на шега се справи с проклятието на Мерлин, не бива повече да се излежава! Той е нужен на света и, респективно, на своите приятели!
— Ей сега ще те респектирам аз тебе, негоднико! — ревна Моргана и скочи като бясна.
Нямаше смисъл повече да се куми в леглото, защото Таласъма я беше разсънил по-добре и от най-ледения душ. И нали беше фея, за разлика от повечето жени в ранната утрин изглеждаше по-свежа от снощи. Хък ги остави да се гонят из къщата и излезе да направи сутрешния си крос.
Небето бе все тъй черно, но по-матово и някак грапаво като изорана нива. Изглеждаше така, сякаш някоя пореста гъба в дъбравата се отразяваше през лупа в помътняло огледало. От четирикраката врана и кортежа й от гарвани нямаше и помен. И черната локва в средата на блатото още спеше. Въздухът беше гъст и вонеше на гнилоч. Хък тутакси реши, че той е виновен, дето тъй бързо се задъха, а не вчерашният маратон, първо — в гората, а после — в кревата. Пък и среднощните изпълнения на зажаднялата за любов Моргана по едно време наистина го бяха оставили без дъх. Не напразно умните хора твърдяха, че най-добре се люби онази жена, която си мисли, че може би го прави за последен път.
Още на третата обиколка усети глад; истинско, неподправено и здравословно желание да се натъпче с мазнини, белтъчини и въглехидрати. Едва изтрая да затвори кръга около схлупения царски палат насред блатото и се втурна в кухнята. Там вещата в следлюбовната рехабилитация Моргана лично му пържеше огромна порция бекон с яйца, а Трипио приготвяше палачинки, като на всяка четвърта прибавяше по фъндък лисича козина за сврения в ъгъла и треперещ като лист Таласъм.
Обилната закуска, гарнирана с подобаващо количество портокалов сок и сладко от ягоди, възстанови мира в покоите на феята. Беше време за маскарада. Поозориха се, докато извадят резервното тяло на крал Артур от фризера, и уж го оставиха край камината да се поотпусне, но когато Хък се намъкна в него, се почувства досущ като Дядо Мраз, дошъл от Сибир в Сочи. От брадата му, от косите му, та дори и от космите на гърдите потекоха вади и той протяжно скърцаше на всяка крачка. Наложи се да излезе навън, за да не оплеска хола, и да си довърши сутрешното бягане, та дано ставите на това иначе младо и хубаво тяло да се раздвижат, а мускулите да възстановят пъргавината си.
Кралските одежди му стояха добре и Хък тъкмо реши, че най-сетне всичко е наред, когато стана ясно, че това тяло няма навик да броди по света пеша.
Трябваше му кон!
— Ха сега де! — затюхка се Моргана. — За това не бях помислила! Откъде ще ти намеря кон преди изгрев слънце?
На Хък още му беше студено и той излезе пак да тича, докато Моргана оправи работата. Тя вече беше готова да изяде с очи Таласъма, че вдигна цялата къща на крак толкова рано, когато Трипио дяволито се обади:
— Аз съм оръженосецът, да знаеш! С тая моята броня не ставам за кон. Ще ходя много бавно. Пък и кой знае колко ще убивам на краля, ако ме язди.
— Ще вървиш точно толкова бързо, колкото пристъпва и коня! Недей да лъжеш! — за първи път след сутрешната разправия възмутено нададе глас Таласъма. — Нали ще се държиш за седлото на моя приятел.
— Че нали и аз това казвам — промърмори Трипио. — Аз ще се държа за седлото, но ти какво ще правиш не знам.
Моргана ги изгледа учудено:
— За какво пак се дърлите вие, двамата? Изобщо не съм в настроение да ви слушам разправиите! Трябва ми кон! Давам половината си царство за кон!