Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Слушам. — Пийбоди прекъсна връзката.
Ив се обърна и видя, че човекът от охраната подкрепя някакъв млад човек, който едва се държеше на краката си. Навярно това бе Франк Рабит. Вратовръзката му беше разхлабена, добре подстриганата му коса беше разрешена и сплъстена. Ръцете му трепереха.
— Разкажете ми какво се случи — нареди му Ив. — Кратко и ясно! Припадайте колкото си щете, но след като ми дадете необходимата информация.
— Ами тя… тя просто излезе на покрива. — Гласът му пресекна и той се облегна на човека от охраната. — Изглеждаше много щастлива, движеше се грациозно, сякаш танцуваше. Беше… беше съблякла дрехите си. Всичките…
Ив повдигна вежда. В момента Рабит като че беше повече шокиран от внезапните ексхибиционистките прояви на началничката си, отколкото от вероятността тя да се самоубие.
— Но преди това навярно се е случило нещо, което да я подтикне към това.
— Нямам представа, заклевам се. Вчера ми нареди да дойда по-рано на работа. Пристигнах около осем и я заварих да пуши и нервно да крачи из кабинета. Притесняваше се заради едно дело, заведено срещу вестника. Всъщност това не ни се случва за пръв път — съдебните процеси срещу „Татлър“ са нещо обикновено. Когато ме видя, шефката ми нареди да отида в правния отдел и да ги накарам да си напрегнат мозъците. Искала да остане няколко минути сама, за да се успокои и да обмисли следващите си ходове. — Той млъкна и закри лицето си с длани. — След петнайсет минути се появи на покрива — усмихната и чисто гола. Бях толкова смаян, че направо се вкамених. — Зъбите му затракаха. — Никога не съм я виждал да си сваля дори обувките.
— Голотата й не е най-големият проблем. Спомнете си, каза ли ви нещо, каквото и да било?
— Ами… вече ви обясних, че бях като ударен от гръм. Промълвих: „Госпожице Дивейн, какво правите? Лошо ли ви е?“ А тя се засмя и отвърна, че всичко било наред, направо прекрасно. Щяла да поседи на покрива, после щяла да скочи. Помислих, че се шегува. Бях толкова нервен, не знаех как да постъпя. — Той впери в Ив помътнелите си очи. — Засмях се, а тя тръгна към края на покрива. Внезапно изчезна от погледа ми. Реших, че е скочила и изтичах след нея. Видях я да седи, да размахва крака и да си тананика. Помолих я да не прави така, току-виж загубила равновесие. Тя се изкикоти, напръска очите ми със спрея и заяви, че току-що си е възвърнала равновесието, а аз трябвало да бъда послушно момче и да я оставя на спокойствие.
— Обаждала ли се е на някого? Търсили ли са я?
— Не. — Младият мъж навлажни с език устните си. — Всички разговори минават през моя видеотелефон. Слушайте, сигурен съм, че ще скочи. Преди малко, докато я наблюдавах, се приведе и замалко не политна надолу. Обясни ми, че щяло да бъде прекрасно. Повярвайте ми, ще го направи!
— Ще се погрижим за нея. Стойте наблизо, може би ще се наложи отново да разговаряме. — Ив се огледа. Веднага забеляза психотерапевта на компанията. Позна го по бялата престилка. Прошарената му коса беше вързана на конска опашка.
Ив тръгна към него, но внезапно дочу шум от въртящи се перки и забеляза първия въздушен фургон. Изруга мислено всички представители на медиите и най-вече на Канал 75. Както обикновено Надин Фарст първа беше надушила „горещата“ новина.
Психологът подръпна престилката си, когато забеляза насочената към него камера. Ив реши, че този тип положително ще й бъде противен. Приближи се до него и му показа значката си. Погледът му издаваше огромната му възбуда и любопитство. Младата жена си каза, че богата компания като „Татлър“ би могла да си позволи някой истински специалист.
— Лейтенант, мисля, че отбелязах известен напредък — обърна се той към нея.
— Доколкото виждам жената не е помръднала от мястото си. — Тя се приведе и извика: — Съриз, чувате ли ме?
— О, имам гости! — Жената, която седеше на ръба на покрива, вдигна поглед към Ив. Беше красива. Кожата й беше с цвета на току-що разцъфнала роза, гарвановочерната й къдрава коса се развяваше от ветреца. Зелените й очи се открояваха върху тясното й лице. Погледът й беше замечтан.
— Но това е самата Ив Далас! — възкликна тя. — Ив Далас — младоженката. Между другото сватбената церемония беше прекрасна. Най-забележителното светско събитие на годината. Постарахме се да информираме най-подробно хилядите ни читатели.
— Браво на вас.
— Честно казано измъчих хората от информационния отдел, но никой не успя да разбере къде ще прекарате медения си месец. Само Рурк може да постигне пълно медийно затъмнение. — Тя закачливо размаха пръст и твърдите й гърди се полюшнаха. — Не биваше да бъдете толкова потайни, обществеността умира да научи всичко за вас. — Изкикоти се и замалко не загуби равновесие. — Толкова ми е забавно, няма смисъл да бързам. — Изправи се и помаха на въздушните фургони. — Мразя проклетата телевизия. Бог знае защо, но в момента обичам всички!