Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— И да бъде част от него.
— Да. Иска да е вътре в нещата — тя въздъхна леко. — Енгъс чувства необходимост да бъде харесван, разбирате ли? Винаги се меси в политиката, сякаш за него е от значение какво мислят другите хора.
Алекс сложи ръце под брадичката си и се подпря с лакти на масата.
— Вие не смятате ли, че това има значение?
— Не — за първи път тази вечер Сара Джоу я погледна право в очите. — Не отдавайте прекалено голямо значение на начина, по който Джуниър се отнася с вас.
— О? И защо?
— Той флиртува с всяка срещната жена.
Алекс бавно свали ръцете си от масата. В гърдите й напираше гняв, но успя да се овладее.
— Не мислите ли, че ме обиждате по този начин, госпожо Минтън?
Сара Джоу повдигна безразлично едното си рамо.
— Моите двама мъже са чаровни и те си го знаят. Повечето от жените обаче не осъзнават, че не влагат сериозни чувства, когато флиртуват с тях.
— Сигурна съм, че това важи за Енгъс, по не и за Джуниър. Трите му бивши съпруги не биха се съгласили с вас.
— Те имаха погрешно мнение за него.
— А майка ми? И тя ли не беше права?
— Разбира се. Вие много си приличате с нея.
— Така ли?
— Доставя ви удоволствие да създавате неприятности. Майка ви никога не оставяше неприятностите да дойдат сами. Единствената разлика е, че вие сте дори по-отракана от нея. Прекалено сте пряма и нетактична, което говори за лошо възпитание — тя повдигна очи към човека, който застана зад Алекс.
— Добър вечер, Сара Джоу.
— Съдия Уолис! — възкликна госпожа Минтън и на лицето й се изписа приветлива усмивка. Човек не би допуснал, че само допреди секунда е бълвала отрова. — Здравейте, Стейси.
Алекс, силно възмутена от неоснователните й забележки, извърна лице към новодошлите. Съдията Джо Уолис я гледаше с неодобрение, сякаш беше нарушила неприкосновеността на клуба.
— Госпожице Гейдър.
— Здравейте, съдия Уолис.
Жената, която стоеше до него, също я разглеждаше неодобрително, но Алекс не можеше да отгатне причината за това. Явно Джуниър беше единственото приятелско лице, което можеше да се види сред тълпата тази вечер.
Съдията улови под ръка жената и те се отправиха към друга маса.
— Това съпругата му ли е? — попита Алекс, сочейки след тях.
— Боже мой, не — каза Сара Джоу. — Това е дъщеря му. Горката Стейси. Вечно старомодна.
Стейси Уолис продължаваше да гледа втренчено и злобно към Алекс. Не престана да я гледа, докато Джуниър не се блъсна в коляното й, сядайки на мястото си. Носеше две чинии с храна.
— Надявам се, че обичате ребра с фасул — погледът му проследи нейния и тогава забеляза Стейси на съседната маса.
— Хей, Стейси! — извика той и й намигна, махвайки приятелски с ръка.
Жената, която до този момент стоеше нацупена, изведнъж се усмихна. Изчерви се и смутено вдигна ръка за поздрав. Отговорът й прозвуча срамежливо.
— Здравей, Джуниър.
— Е?
В първия момент Алекс дори не разбра, че Джуниър се обръща към нея.
— Моля?
— Обичате ли ребра с фасул?
— Само гледайте — засмя се тя, поставяйки салфетката върху коленете си.
После толкова лакомо се нахвърли върху храната, че предизвика комплимент от страна на Енгъс.
— Сара Джоу пък яде колкото врабче. Не ти ли харесват ребрата, скъпа? — той погледна към чинията й, която едва беше докоснала.
— Малко са сухи.
— Искаш ли да ти поръчам нещо друго?
— Не, благодаря.
След като се нахраниха, Енгъс извади пура и я запали. Духна клечката и попита:
— Вие двамата защо не танцувате?
— Може ли? — попита Джуниър.
— Разбира се — Алекс отмести стола си назад и стана. — Но не съм много добра, предупреждавам ви.
Джуниър я хвана за ръце и я завъртя в такт с музиката.
— Много добре! — каза той е усмивка, когато ритъмът стана по-бавен. С ръката, която беше поставил на талията й, я притисна близо до себе си. — Много, много добре.
Алекс му позволи това, защото й беше приятно да усеща две здрави ръце около себе си. Партньорът й беше красив и чаровен и знаеше как да накара жените да се чувстват добре. При все това емоционално той беше безопасен за нея.
Всъщност тя не си падаше по красиви мъже от типа на Джуниър, но й беше забавно някой като него да й обръща внимание от време на време, особено откакто се беше появил Рийд.
— Рийд също ли с член на клуба? — попита тя.
— Шегувате ли се?
— Не е ли поканен?
— Разбира се, че е. Винаги го канят, откакто е станал шериф. Тук той се чувства като у дома си. Не му пука за хората от обществото — леко я погали по гърба. — Изглеждате по-спокойна, отколкото когато ви взех от мотела. Забавлявате ли се?
— Да, но вие ме поканихте тук под лъжлив претекст — обвини го тя. — Нямате никакво намерение да се напивате и да разкривате тайни.