Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Сестрите Джерард направиха реверанс на прочутия владетел на Рейвънсби, чиято слава бе еднакво добре известна от двете страни на границата. И докато Джейн се опита да любезничи с Джони, по-малката сестра Люси побърза да обясни своя въпрос:
— Аз имах предвид… Вие знаете толкова много за войната и въобще за…
— Аз никога обаче не съм служил в английската армия — каза Джони, като си спести истината, че бе воювал на страната на французите в дружината на своя вуйчо.
— Колко ли е вълнуващо да бъдеш истински заложник — заяви Джейн, която нямаше желание да се отказва от набелязаната си тема. Тази прямота не изненада ни най-малко Манроу, тъй като до идването на Елизабет и Джони той бе отбивал нетактичните въпроси на Джейн. Сега тя продължаваше да гледа към Джони, въпреки че въпросът й бе отправен към Елизабет.
— Тези неща се случват по границата, госпожице Джерард — отговори Джони, като се опита да извали от неудобното положение Елизабет. — Това е нормална, рутинна процедура.
— А колко време беше там, скъпа? — продължаваше с въпросите Джейн и направо се задъхваше от вълнение, а погледът й отново не бе насочен към обекта на нейните питания.
— Наистина, Джейн — прекъсна я Анна Болдуин, която реши да се притече в помощ на Елизабет, — сигурна съм, че на нашата домакиня вече й е дотегнало да повтаря тази случка с размяната срещу младия Кари.
Историята бе добре известна в околностите на Трий Кингс, но присъствието на скандално хубавия лорд на Грейдън поднови клюкарския интерес на сестрите Джерард.
— Защо не ни покажеш как върви строежът на новата ти къща, Елизабет — предложи Джордж Болдуин и настъпилата неловка пауза. — Доколкото разбирам положила си вече основите?
— Ще имаш ли нещо против, Манроу? — обърна се тя към своя съветник в строителството, като същевременно бе крайно благодарна за навременната намеса на брата и сестрата Болдуин. — Той знае много повече от мен — поясни тя, посочвайки Манроу, и се усмихна на съседите си.
Компанията се изнесе през остъклената врата, която водеше към градината. Имението, което Елизабет бе купила с част от наследството, включваше постройка от червени тухли в стил Тюдор и великолепна градина. Добре поддържаните лехи с рози бяха терасирани по склоновете на хълма чак до върха. Там някога бе имало малка кокетна постройка в романски стил, от която бяха останали само руини. На това място, откъдето се откриваше прекрасна гледка към околността, Елизабет възнамеряваше да издигне новия си дом.
— Изглежда, че ни чака дълъг следобед — недоволно и малко язвително отбеляза Джони, докато двамата с Елизабет вървяха в края на процесията от гости. — Няма съмнение, че сестрите Джерард изгарят от любопитство да разберат в подробности какво се е случило снощи между нас.
— Сигурна съм, че те искат да научат по възможност всичко свързано с теб, скъпи — подразни го Елизабет. — И ако нямаше такава голяма публика, сигурно лигите им щяха да потекат. Те направо те схрускваха с поглед — добави тя закачливо.
— Пощади ме — промърмори той.
— Не намираш ли, че Люси е прекрасна? — попита сладко тя, леко докосвайки върховете на пръстите му.
— Не, не намирам.
— Тогава може би Джейн е твоят тип — усмихна се игриво Елизабет.
— Виждам, че тази игра ти доставя удоволствие — каза той, като се усмихна внезапно, — но Джейн също не е мой тип. Не обичам глуповати блондинки.
— Но тя още нищо не е сторила, как съдиш, че е глуповата?
— Повярвай ми, тя е точно такава.
— Прекалено си уверен, Рейвънсби — подразни го отново тя. — Това да не идва от големия ти опит с жените?
— По дяволите, моя сладка Бетси, така е и ако не престанеш да ме поднасяш за тези глупави слухове, аз ще те накарам да се чувстваш неудобно много по-успешно от който и да е твой съсед.
— Заплашваш ли ме? — попита го тя без следа от притеснение.
— Да.
Елизабет го изгледа продължително.
— Добре, може би аз също мога да те накарам да се чувстваш неловко.
— Невъзможно, скъпа моя — той погледна към нея изпод дългите си мигли. — Повярвай ми, закъсняла си с години.
— Ах, ти, арогантен тип.
— Не, само честен. Аз съм на този свят по-дълго отколкото ти. И съм срещал повече сестри „ала Джерард“, отколкото можеш да си представиш.
Джони бе прав. Любопитството на сестрите Джерард не познаваше никакви задръжки.
— Как тогава да отговоря на Люси и Джейн? — попита Елизабет с лека въздишка, която прогони закачливата й усмивка. Тя имаше основание да се загрижи, тъй като приближаваха останалата група, която вече ги чакаше на хълма.
— Просто няма да отговаряш — посъветва я Джони. — Те нямат право да се месят в личния ти живот.