Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Той доуточни, че всъщност става дума не толкова да си представиш въпросните линии, а по-скоро за тайнственото действие да ги изтеглиш от тялото на всички страни, започвайки от пръстите на краката и продължавайки по цялото тяло чак до върха на главата. Каза, че трябва още да усетя как линиите се излъчват от петите на краката ми и минават отдолу по дължината на цялото тяло до тила на главата ми, като го обгръщат; освен това други линии, които се излъчват от челото ми нагоре и надолу по горната част на тялото чак до краката, като по този начин се образува една мрежа или пашкул от лъчиста енергия.
— Упражнявай това, докато се освободиш от физическото си тяло и бъдеш в състояние да насочиш съзнателно вниманието си над сияйната мрежа — каза той. — Накрая ще можеш да сплиташ и поддържаш тази мрежа само с една мисъл.
Опитах се да се отпусна. Гласът му ми въздействаше много успокоително. В него имаше нещо хипнотизиращо; понякога ми се струваше, че идва съвсем отблизо, в други моменти — отдалеч. Той ме предупреди, че ако усетя в тялото си място, където мрежата изглежда стегната, или откъдето ми е трудно да разпростра линиите навън, или където линиите отскачат, точно на това място тялото ми е слабо или увредено.
— Можеш да изцелиш тези места, като позволиш на двойника да разпростре етерната мрежа — каза той.
— Как да го правя?
— С намерение, а не с мислите си — отвърна той. — Възнамерявай с намерението си, което е пласт, разположен под мислите. Вслушвай се внимателно, взирай се под мислите, извън тях. Намерението е толкова далеч от мислите, че ни е невъзможно да говорим за него; не можем дори да го почувстваме. Но със сигурност можем да го използваме.
Изобщо не можех да схвана как да възнамерявам с намерението си. Г-н Абелар каза, че не би трябвало да се затруднявам толкова с разпростирането на мрежата, защото през последните няколко месеца, без да знам, аз съм излъчвала такива етерни линии по време на прегледа си. Посъветва ме да започна да се концентрирам над дишането. След известно време, което ми се стори часове и през което май бях задрямвала веднъж-дваж, аз накрая можах да усетя едно силно, трептящо затопляне в краката и главата. Топлината се разпростря и обгърна като пръстен цялото ми тяло по дължина.
С тих глас г-н Абелар ми напомни, че трябва да съсредоточа вниманието си над топлината извън тялото ми и да се опитам да я разпростра настрани, като я изтласквам отвътре навън и й позволя да се разрасне.
Концентрирах се над дишането, докато цялото ми напрежение изчезна. Когато се отпуснах още повече, оставих трептящата топлина сама да си намери посоката; тя не се придвижи навън и не се разпростря; вместо това се сви и аз почувствах как лежа в огромен балон, реещ се в пространството. За миг ме обзе паника; дишането ми спря и започнах да се задушавам. После нещо извън мен надделя и започна да диша вместо мен. Обгърнаха ме вълни унасяща енергия, като ту се разширяваха, ту свиваха, докато накрая всичко стана черно и повече не можех да фокусирам осъзнаването си над каквото и да било.
13.
Събудих се от гласа на Клара, който ми казваше да се надигна и да седна. Доста време ми беше нужно, докато откликна, първо, защото бях загубила всякаква ориентация, и второ, защото краката ми бяха изтръпнали. Като видя, че се затруднявам, Клара ме подхвана под раменете, наклони ме напред и подпъхна възглавници зад гърба ми, за да мога да седя без нейна помощ. Бях си в леглото и с нощницата. По светлината можах да определя, че е късен следобед.
— Какво става? — промърморих аз. — Цялата нощ ли съм спала?
— Да — отвърна Клара. — Бях се притеснила за теб. Ти загуби контрол над себе си и изпадна в пълно вцепенение на възприятията. Човек изобщо не можеше да стигне до теб. Затова решихме да те оставим да се наспиш.
Наведох се и разтрих краката си, докато боцкащите иглици изчезнаха. Все още се чувствах замаяна и странно омаломощена.
— Ще трябва да говориш, докато не дойдеш напълно на себе си — каза с властен тон Клара. — Това е един от случаите, когато за теб е добре да говориш.
— Не ми се говори — казах и се отпуснах назад на възглавниците. Беше ме избила студена пот и усещах крайниците си немощни и като гумени. — Г-н Абелар направи ли ми нещо?
— Поне не, докато аз гледах — отвърна Клара и се засмя, развеселена от собствената си шега. Тя взе ръцете ми в своите и силно разтри горната им страна, опитвайки се да ме посъживи.
Нямах настроение за шегички.
— Какво всъщност се случи, Клара? — настоях аз. — Нищичко не си спомням.