Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Тя се намести по-удобно на ръба на леглото.
— Първата среща с нагуала ти дойде твърде много — каза Клара. — Още си много слаба; това всъщност се случи. Но не искам да се съсредоточаваш над това, защото и без това много лесно се обезкуражаваш. Освен това не искам да четеш между редовете, каквато склонност имаш, и да стигаш до погрешни заключения.
— Но като не знам какво става, как мога да чета между редовете? — казах аз, а зъбите ми тракаха.
— Сигурна съм, че все ще намериш как — въздъхна Клара. — Имаш изключителна наклонност да си вадиш изводи. За съжаление винаги погрешни. И всъщност е без никакво значение, че не знаеш какво става. Винаги приемаш, че знаеш.
Трябваше да си призная, че мразех двусмислени ситуации. Те винаги ме поставяха в неизгодно положение. Исках да знам какво става, за да мога да се справя с непредвиденото.
— Майка ти те е възпитала да бъдеш съвършена жена — каза Клара. — Като наблюдава обкръжаващата я среда, съвършената жена попива всичко, което й е нужно да знае, особено ако е замесен и мъж. Тя предугажда и най-неуловимите му желания. Винаги долавя промените в настроенията му, защото смята, че тези промени се дължат на нещо, което тя самата е казала или направила. И в резултат от това смята, че е в нейните възможности да задоволява желанията на мъжа си.
Понеже чрез прегледа се бях видяла отново и отново да действам точно по този начин, трябваше за свое огорчение да призная, че Клара имаше право. Наистина бях добре обучена. Стигаше ми само поглед, знак или тон в гласа на баща ми и аз вече точно знаех какво мисли или чувства той. Същото важеше и за братята ми. Вечно подскачах и от най-незабележимите знаци, които долавях у тях. И нещо още по-лошо — стигаше ми само да си представя, че някой мъж не ме харесва, и бях в състояние да направя и кълбо назад, ако трябва, само и само да му доставя удоволствие.
Клара леко ме смушка в ребрата, сякаш да привлече вниманието ми.
— Ако снощи двете с теб бяхме сами, ти нямаше така драматично да припаднеш — каза тя с дразнеща усмивка.
— За какво намекваш, Клара? Че намирам г-н Абелар привлекателен ли?
— Точно така. Когато около теб има мъж, ти моментално се преобразяваш. Ставаш жената, готова на всичко, за да привлече вниманието на мъжа, включително и да припадне.
— Ако обичаш, не ме сравнявай със себе си — казах аз. — Наистина не се опитвам да привличам вниманието на г-н Абелар.
— Позамисли се малко! Недей просто да се защитаваш — каза Клара. — Аз не те нападам. Просто ти посочвам какво изпитвах и правех аз самата.
Дълбоко в себе си знаех за какво говори Клара. Г-н Абелар имаше такова харизматично обаяние, че въпреки възрастта му аз го намирах изключително привлекателен. И все пак предпочитах да не признавам това нито пред себе си, нито пред Клара. За мое облекчение Клара не се задълбочи в този въпрос.
— Разбирам те съвършено, защото аз също имах моя Джон Майкъл Абелар — каза тя. — Той беше нагуалът Хулиан Грау, най-красивото и привлекателно създание, съществувало някога. Той беше обаятелен, дяволит и забавен; наистина беше незабравим. Всички го обожаваха, включително Джон Майкъл и останалите от семейството ми. Ние до един целувахме земята, по която стъпваше той.
Докато слушах как Клара се възторгва от учителя си, хрумна ми, че е прекарала твърде много време в източните страни. Винаги ме бе дразнело прекаленото обожание, което учениците в света на карате проявяваха към своя учител или сенсей. Те буквално целуваха земята, по която стъпваше учителят им, кланяха се доземи всеки път, когато учителят влезеше в помещението. Не споменах това пред Клара, но имах чувство, че принизява себе си, като благоговее толкова пред учителя си.
— Нагуалът Хулиан ни научи на всичко, което знаеше — продължи тя, без да долови осъдителното ми мнение. — Той посвети живота си на това да ни води към свободата. Даде специална подготовка на нагуала Джон Майкъл Абелар, за да стане новият нагуал.
— Това означава ли, Клара, че нагуалите са нещо като крале? — попитах аз, надявайки се тя да си даде сметка, че такова прекомерно преклонение крие опасност от самозаблуда.
— Не. Ни най-малко. Нагуалите изобщо не притежават чувство за собствена значимост — каза тя. — И тъкмо поради тази причина ние можем да им се възхищаваме.
— Исках да кажа, Клара, дали те наследяват тази титла? — бързо се поправих аз.
— О, да! Разбира се, че наследяват това звание, но не като кралете. Кралете са синове на крале. Един нагуал, от друга страна, трябва да бъде посочен от духа. Защото не го ли избере духът, той самият не може да се определи за водач. Един нагуал преди всичко е личност с изключителна енергия. Но едва след като бъде научен на правилата на нагуалите, той действително става нагуал.