Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Накрая, когато стигнаха до центъра на селото, ги спря пехотен патрул. Гарет Джакс размени няколко думи с един часови и джуджето хукна нанякъде. Майсторът на бойните изкуства се върна при Джеър и Слантър. Заоглеждаха останалите от патрула и зачакаха. Любопитни деца джуджета ги наобиколиха и зяпнаха Слантър. Известно време гномът се правеше, че не ги забелязва, но се умори да се преструва и неочаквано изръмжа. Децата моментално се разбягаха уплашени. Гномът ги изгледа кръвнишки, стрелна гневно с очи Джеър и отново се затвори в себе си.
Няколко минути по-късно изпратеният от Гарет Джакс часовой се върна. Придружаваше го яко на вид джудже с плешива глава и голяма къдрава черна брада и мустаци. То се доближи до Майстора на бойните изкуства и му подаде ръка за поздрав.
— Прежалил си част от скъпоценното си време, за да дойдеш чак дотук — измърмори то, докато другият стискаше мазолестата му ръка.
Проницателните кафяви очи надничаха изпод гъстите вежди сурово и гневно. Облечен беше в свободно облекло на обитател на гората, обут в ботуши от мека кожа, препасан с кожен колан с множество дълги ножове по него. На едното му ухо се полюшваше голяма златна обица.
— Елб Форейкър — представи го Гарет Джакс на Джеър и Слантър.
Форейкър ги изучава известно време мълчаливо, после се обърна към Майстора на бойните изкуства:
— Странна компания си имаш, Гарет.
— И времената са странни — отвърна му другият. — Хайде да седнем някъде и да хапнем.
Форейкър кимна:
— Оттук.
Минаха край патрула, тръгнаха по десния разклон на пътя, гниха вдясно и влязоха в сграда, в която имаше голяма столова с много маси и пейки. Няколко маси бяха заети от джуджета преследвачи, съсредоточени в яденето. Неколцина вдигнаха поглед и кимнаха на Форейкър, но този път никой не прояви особен интерес към спътниците на джуджето. Явно има значение кой те придружава, помисли си Джеър. Форейкър избра маса до стената в отдалечения край на помещението и поръча вечеря.
— И какво очакваш от мен да правя с тези двамата? — попита джуджето след като се настаниха.
Гарет Джакс се обърна към спътниците си:
— Безцеремонен е, нали? Преди десет години беше с мен, когато обучавах джуджета преследвачи за погранични схватки край Волфсктааг. Преди пет години пак бяхме заедно в Калахорн. Затова сега съм тук. Помоли ме да дойда и аз нямах друг избор. Никога не приема отказа на поканата си за отговор.
Пак погледна Форейкър:
— Младежът от Вейл е Джеър Омсфорд. Търси сестра си Брин и един друид.
Форейкър го изгледа намръщен:
— Друид ли? Какъв друид? Вече няма никакви друиди. Не съм виждал друид след…
— Знам. След Аланон — прекъсна го Джеър, не можеше повече да се сдържа. — Точно този друид търся.
Форейкър го изгледа смаяно:
— Така ли? И какво те кара да мислиш, че ще го откриеш именно тук?
— Той ми каза, че ще отиде в Източната земя. Взе и сестра ми със себе си.
— Сестра ти ли? — Джуджето сключи силно вежди. — Аланон и сестра ти? И ти предполагаш, че те са някъде наоколо?
Джеър кимна бавно и нещо го сви под лъжичката. Форейкър го гледаше така, сякаш виждаше пред себе си някакъв луд. После погледна Гарет Джакс.
— Къде откри този младеж от Вейл?
— По пътя — отговори уклончиво другият. — Какво знаеш за друида?
Форейкър сви рамене:
— Знам това, че повече от двадесет години никой не е виждал Аланон в Източната земя — нито сам, нито с нечия сестра.
— В такъв случай не знаеш много нещо — внезапно се намеси Слантър с лека насмешка в гласа. Друидът е минал и заминал под самия ти нос!
Свирепото лице на Форейкър се извърна към гнома:
— Ако бях на твое място, щях да си меря приказките.
— Той е проследил Аланон, когато друидът е напуснал Източната земя — обясни Гарет Джакс, а сивите му очи оглеждаха от време на време помещението. — Тръгнал е по петите му от Мейлморд и го е следвал до прага на дома на младежа от Вейл.
Форейкър го изгледа изумен:
— Пак ще ти задам въпроса — какво точно очакваш да правя с тези двамата?
Гарет Джакс го погледна:
— Точно това си мисля. Съветът ще заседава ли тази вечер?
— Напоследък се събира всяка вечер.
— Тогава остави младежа да говори пред членовете му.
Форейкър се намръщи:
— И защо да го оставя да направи това?
— Защото има да им казва нещо, което според мен, те биха искали да чуят. И то не е свързано само с друида.
Джуджето и Майсторът на бойните изкуства се изгледаха мълчаливо.
— Ще трябва да поговоря с тях и да ги помоля да го изслушат — продума най-после Форейкър. Явно беше, че изобщо не е въодушевен от идеята.