![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм искал да разкъсвам връзките на единение, които свързват владетелите в кръстоносния поход — каза Ричард вече с по-мек тон, — но как могат да изличат те нанесената ни несправедлива обида?
— Именно за това нещо съветът ми възложи да преговарям с теб. Той се събра спешно по покана на Филип френски и вече взе някои мерки.
— Чудно нещо! — пророни Ричард. — Чуждите хора се грижат да изкупят оскърблението, нанесено на честта на Англия.
— Те са готови да действат във ваша полза, доколкото е възможно — убеждаваше го пустинникът. — Всички до един решиха отново да забият английското знаме на хълма Св. Джордж и да накажат безочливия престъпник или престъпниците, които го оскверниха. Обещана е щедра награда на всеки, който разкрие престъпника, а тялото на осквернителя след екзекуцията ще бъде хвърлено на вълците и гарваните.
— А как ще постъпят с австрийския ерцхерцог, който вероятно е истинския виновник за случилото се?
— Австриецът е готов на всяко изпитание, което му наложи йерусалимският патриарх, за да бъдат избегнати разприте и да се освободи от съмненията.
— Ще се съгласи ли той да се очисти от съмненията чрез двубой? — попита кралят.
— Клетвата, която е дал, му забранява това, а и съветът на владетелите също така…
— Не разрешава нито да се бием срещу сарацините, нито срещу когото и да било — довърши Ричард. — Стига, отче мой. Доказа ми безумието на това, което бях намислил. По-лесно може да се запали факла в дъждовна локва, отколкото да се възпламени чувството за чест в гърдите на безчувствен страхливец. Посрамването на Австрия няма да увеличи славата ми. Отказвам се от дуел с ерцхерцога.
Пустинникът помълча около минута, замислен за нещо, отправил поглед към земята. Сетне той проговори:
— Небето, което познава несъвършенството на нашето естество, приема нашето покорство и отлага, макар че не предотвратява кървавия край на твоя живот. Ангелът на смъртта се е спрял, но в ръката му бляска меч, който скоро ще порази Ричард Лъвското сърце, както поразява всеки най-обикновен християнин…
— Нима толкова скоро? — попита Ричард. — Добре, така да бъде. По-добре кратък, но ярък живот.
— Уви, благородни кралю! — отвърна пустинникът и сълза — необичаен гост! — замъгли сухите му, сякаш самовглъбени очи. — Времето, което те отделя от гроба, никак не е голямо и ще бъде тежко, препълнено от горчивини, белязано с нещастия и плен. След смъртта ти не ще останат наследници, които да се възкачат на бащиния трон. Народът, изтощен от непрекъснатите ти войни, няма да те оплаква. Така ще умреш ти — без да пръснеш просвета сред поданиците си, без да си сторил нищо за тяхното щастие.
— Но няма да умра безславно, духовнико, и владетелката на моето сърце няма да пожали сълзите си! На път към гроба Ричард няма да бъде лишен от утехите, които ти не познаваш и не цениш.
— Аз ли не познавам и не ценя похвалите на менестрела и женската любов! — възкликна пустинникът.
В думите му имаше плам, не по-малък от горещите страсти на самия Ричард.
— Английски кралю! — продължи той, прострял напред съсухрената си ръка. — Кръвта, кипяща в твоите сини жили, не е по-благородна от тази, която едва се движи в моите! Малко е останала, капките й са студени, но тя принадлежи към царствения род на Лузиняните. Аз се казвам — тоест наричаха ме, когато бях мирянин — Алберик Мортемар…
— За чиито подвизи толкова често тръбеше славата! — прекъсна го Ричард. — Нима е истина? Възможно ли е толкова ярко светило да слезе от хоризонта на рицарството и така да потъне, че хората дори не се досещат къде загасват последните му искри?
— Потърси паднала звезда — отвърна духовникът — и ще намериш изгоряло късче, блестяло само докато е прекосявало небето Ричарде! Ако бях сигурен, че като свлека окърва-веното покривало от злощастната си съдба, ще те накарам да се преклониш пред волята на църквата, бих ти разказал своята история. Слушай, Ричарде! Нека мъката и безплодното отчаяние, разяждащи тази жалка човешка сянка, послужат за възпиращ пример на едно толкова благородно, колкото и диво същество като теб! Да… Ще разчопля отдавна скритите от света рани и нека от тях пред твоите очи да шурне кръв!