Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Беседва накратко с редакторите, после се опитва да намери въздействуващо заглавие. Тръгва с колегите си да вечеря. Някой предлага да отидат в ресторант, но Жорес, подготвил вече мислено статията си, предпочита да не се отдалечава много от редакцията и предлага да отидат в „Кафе дю Кроасан“ на улица „Монмартър“.
По това време кафенето се превръща в нещо като клуб на журналистите и в двадесет и един часа почти всички маси са заети. Само покрай прозореца все още е свободно и групата се настанява там.
Гореща лятна вечер. Прозорците са широко отворени и за да не са като във витрина, издърпват завесите и си поръчват вечеря.
Раул Вилен е вече в Париж. Той е пристигнал от Ремеш миналия ден със зареден пистолет, защото е тръгнал за Париж с една единствена цел — да убие Жорес, когото смята за враг на Фракция, за подлец и изменник, както между другото пишеха във вестниците.
Двадесет и осем годишният мъж с не твърде приятна външност и не твърде благоразумен бил следвал в Селскостопанския факултет, но все още не работел, защото, както казвал, не можел да си намери работа. Не членувал в никаква политическа партия, а към решението да убие Жорес го подтиква шовинистичната журналистическа кампания.
По всичко личи, че не е съвсем нормален. Има дори и наследствени предпоставки за това. Вече двадесет и пет години майка му е в института за душевно болни. Баба му също страдала от сериозни психични смущения. Самият той се държи странно, неуверено, наблюдава света с блуждаещ поглед и не преценява събитията критично. Явно, поддава се лесно на външно влияние.
По-късно убиецът признава, че подтик за убийството получил по време на представлението на „Сид“ в Комеди Франсез преди Коледа 1913 г., след което дълго препрочитал стиховете от книгата на Корней. От статиите във вестниците Раул Вилен научил колко е опасен антимилитаризмът и разбрал, че за всичко е виновен Жан Жорес, защото именно той е против открития конфликт. Тогава решил да го убие. Няколко дена преди атентата, на погребението на баба си в Ремеш, казал на
свой познат: „Има политици, които не заслужават нищо друго освен смърт, защото работят за Германия.“ После заминава за Париж.
Когато слиза от влака, на Източната гара се провежда мощна антивоенна демонстрация на железничарите. Разбира се, от тротоарите се чуват и реакционни гласове. Раул Вилен се присъединява към опозицията, тъй като е убеден, че демонстрацията е дело на Жорес.
Отначало наблюдава жертвата си отдалече. На няколко пъти изчаква Жорес пред редакцията на „Юманите“, проследява го, може би за да се убеди, че ненавистта му е истинска.
Раул Вилен се осведомява от портиера дали господин Жорес е в редакцията, защото твърдо е решен да нахлуе в сградата на вестник „Юманите“ и да я превземе.
Жан Жорес обаче тъкмо бил излязъл с колегите си да вечеря. Раул Вилен тръгва подир тях.
Часът е двадесет и един и половина. Журналистите са насядали около масата и допиват бутилка вино. Изведнъж едни от тях поглежда към прозореца и забелязва непознат мъж, който отдръпнал завесата, оглежда хората в кафенето, а след това потъва в тъмнината.
Мъжът със смъртнобледото лице се появява отново в полуотворения прозорец. В ръцете му проблясва цевта на револвер. Разнасят се изстрели — един, два… Жан Жорес се смъква на масата.
Настъпва паника. Някой изскача през прозореца и хваща атентатора за гушата, завлича го в кафенето, сякаш за да му покаже какво е сторил. Влезлият полицай арестува убиеца.
Няколко минути Жорес — депутатът и журналистът — е в безсъзнание. Отначало присъствуващите се опитват да му помогнат сами, но аптекарят, оказал се сред посетителите, не дава надежда. Идва лекар, поклаща песимистично глава и след няколко минути съобщава, че Жан Жорес е мъртъв.
Вестта се разнася из Париж, по улиците викат „Убиха нашия Жорес“, а работниците от „Юманите“ се отправят към улица „Монмартър“, за да видят за последен път своя главен редактор.
Арестуват и разпитват убиеца, който не скрива самодоволството си от извършеното. В протокола от разпита обосновава своята постъпка по следния начин: „Наказах господин Жорес, защото измени на родината. Водеше кампания против закона за тригодишната военна повинност. Смятам, че трябва да наказваме изменниците, и мога да ви кажа, че имам чувството за изпълнен дълг.“ Наистина прокурорът бе изготвил обвинение срещу убиеца, но каква полза? Жорес бе мъртъв. Мнозина осъзнаха, че Франция изгуби патриота и революционера, големия мислител, вестранно образования и ненадминат оратор, човека с изключителна памет.