Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Привършихме вече, нали, приятелю? — попита Лешояда.
Черепа се захили:
— Ще изпълниш ли обещанието си? — неясно промърмори той.
— Веднага — прошепна Лешояда и вдигна ръка.
Един от бандитите зад Черепа приближи до него и здраво хвана главата му, задържа я и с един замах на камата си преряза гърлото му. Темеу отстъпи, за да не го оплиска горещата кръв. Черепа се задави, очите му се въртяха и сякаш напираха да изскочат от орбитите; кръвта бълбукаше в гърлото му и той бавно клюмна настрани.
— Господарю — усмихна се Лешояда, — това, което ни платихте вие, сега се върна. Ние държим на уговорката си и ще продължим да я изпълняваме. Трябва обаче да бъдем честни едни с други. Тази работа с жреца Хинкуи, изглежда, ви притесни?
Темеу зарея поглед в тъмнината.
— Нали разбирате — изсъска Синезъбия, — че ние сме само войници, обикновени изпълнители. Главатарите на нашата гилдия са в сенките зад нас.
Темеу кимна.
— Трябва да знаем цялата истина, ако искате да ви помогнем — настоя Лешояда.
— Хинкуи… — започна колебливо Темеу, — аз го съблазних. Той ни казва доста неща за това, което се случва в двора на фараона.
— Но защо египетски свещеник ще предава своите господари?
Очите на Темеу блеснаха; той се усмихна на Лешояда и вдигна рамене.
— Това, което трябва да се запитате, драги господарю — каза амеметът, — е следното: възможно ли е вашият свещеник да е Рекхет?
Девета глава
Каат: труп
Хармонията в Дома на златната лоза беше срината из основи. Градините на прекрасното имение гъмжаха от стражите на Асурал и цяла орда работници от храма на Маат. Всички те бяха претърсвали, тършували и ровили навсякъде и сега, в късния следобед, докато слънцето отиваше към залез, се бяха подслонили в сенките на огромните зелени дъбове, чинари, ябълки, сливи и нарове в овощната градина на мъртвия търговец. Съсипана от печал, с лице изпито от сълзи, Мериет, придружена от кушитския капитан Хутеп, осведомяваше изумения Мабен за това, което се бе случило. Тримата бяха приседнали в прохладната веранда с колони в предната част на имението. Станаха, когато Амеротке, който беше спрял, за да обмени няколко кратки думи с хората си, дойде до главния вход.
— Значи, открихте труп? — попита съдията.
Хутеп посочи Асурал, застанал до Амеротке:
— Той знае, той ще ви покаже.
— Претърсих земята педя по педя… — Асурал се закашля и от устата му излязоха слюнки, а Пренхое вдигна ръка в знак на протест. — Ние претърсихме земята педя по педя — поправи се Асурал. — Не остана непреобърнато място в поляните, но, господарю, елате и се убедете сам.
Мериет и другите понечиха да се присъединят към тях, но Амеротке възрази:
— Бих предпочел да останете тук. Искам най-напред да проверя заедно с хората ми какво е било открито; после ще разговаряме. Изследвахте ли останките?
Мабен промърмори нещо в смисъл, че го е направил още с идването си; Хутеп изглеждаше твърде притеснен; Мериет просто избухна в плач. Амеротке ги остави и придружен от Асурал, Пренхое и Шуфой, прекоси двора и отиде в северния му край. Тук великолепието и тучността отстъпваха на подивели шубраци и храсти, наоколо бе избуяла неподдържана трева, а дърветата бяха занемарени и неподкастрени. Един голям слънчев павилион бе оставен на капризите на вятъра и на произвола на слънцето и дъжда, мазилката му се лющеше, а дървените му части тъмнееха и се рушаха под въздействието на времето. В ъгъла на оградата се издигаше огромен куп компост, събиран из градината: гниещи листа; малко чернозем; растения, надробени на ситно и превърнати в зелена паста от дъжда; всякакви растения и плевели, събрани от езерата и басейните, и всичко това смесено с кална почва и вмирисан оборски тор от кошарите и конюшните. Купчината беше наистина грамадна и същевременно влажна поради сянката, която й пазеха огромните дървета; вонята на гнилост удряше в носа. Беше преровена и пресята най-щателно и в самия й център зееше прясна и дълбока дупка. Амеротке извади топчицата благовонна лой, която си бе купил по-рано през деня, и я поднесе под носа си. След като защити по този начин обонянието си от надигащата се смрад, той продължи обиколката си покрай гниещата купчина.
— Добро място да скриеш труп — заяви Асурал, — лесно за копаене. Гниенето ще да е било бързо и по този начин вонята се прикрива много изкусно. Хитро измислено!
— И, разбира се — вметна Амеротке, — никой не би си и помислил да търси Патуна тук, тъй като се е предполагало, че е заминала.