Отровителят от Птах

— Милостиня — жално изхленчи някакъв глас, — милостиня, велики господарю!

Темеу се обърна. Приведеният мъж бе облечен в просешки дрипи и държеше тояга в ръка, но лицето му не изглеждаше никак жално; очите му святкаха, а устата му беше отворена. Темеу забеляза, че по зъбите му има синкави петна.

— Каква милостиня? — отвърна патетично Темеу. — Каква милостиня да ти дам?

— Велики господарю, мога да ви покажа всякакви чудеса. Мога да ви покажа забележителностите на града, аз съм роден тук — просякът го гледаше втренчено. Той му бе казал паролата, уговорена от Наратуша с амеметите.

Темеу кимна. Просякът скочи бързо на крака и стискайки здраво тоягата си, забърза напред. Либиецът нямаше друг избор, освен да го последва. Просякът подтичваше покрай храмови постройки и дворци, блестящи от злато, сребро и лапис лазули, по булеварди, оградени със статуи на ръмжащи лъвове с човешки глави, изваяни от чер гранит; те сякаш се взираха през улицата към други чудновати фигури, изваяни от розов варовик.

Стигнаха до Голямото пристанище на Нил с впечатляващата колонада, със стени, украсени с изображения на подвизите на предишни фараони, с великите им победи над либийци, кушити и други народи от Деветте лъка. Просякът нае лодка и те се качиха на борда й. Нил беше муден, водите му едва се влачеха, но лодкарите бяха вещи и опитни. Те познаха просяка и бързичко ги прекараха до Двореца на Озирис — голямото пристанище на Града на мъртвите, над което се извисяваха статуите на египетските богове. Просякът не плати нищо. Веднага щом лодката акостира на кея, той скочи и забърза по тесните пътечки и криволичещите сокаци. На места струпаните боклуците стигаха почти до кръста; голи деца търсеха из купчините им нещо, което да става за ядене. Парливата воня на гнилост и разложение се смесваше с отвратителната миризма, идваща от балсаматорските дюкяни. Продавачи и майстори на ковчези, гробокопачи и погребални агенти се надвикваха в надпревара кой по-бързо да продаде стоката или услугите си. Крещящо облечени писари предлагаха на минувачите да им напишат писма до Параклисите на смъртта. От време на време просякът спираше, за да се увери, че Темеу го следва, после отново ускоряваше крачка покрай бирарии и кръчми, претъпкани с проститутки, сводници, калайджии, търговци, хора-скорпиони и хора-гущери. Темеу забеляза, че неговият водач, макар и облечен сиромашки, е посрещан навсякъде с най-голямо уважение, хората се отдръпваха встрани също тъй почтително и боязливо както пред взводовете на меджаите.