Отровителят от Птах

„Е, добре — помисли си Синезъбия, — все още съм жив, за разлика от клетия Череп.“ И нещо по-важно, Синезъбия имаше най-подробна информация за имперските гарнизони, именно заради това беше избран да наблюдава нещата тук, около тази врата, и да рапортува за всяка военна активност, излизаща извън рамките на обичайното. Шефовете му бяха казали, че Божествената и нейният любовник, първият министър Сененмут, са се настанили в Двореца на слънцето. Ако вземеха решение да предприемат каквито и да било военни действия, точно това бе мястото, откъдето щяха да започнат. За по-сигурно други амемети шпионираха покрай различни къщи из града. Кунут, или Маймуняка, наблюдаваше Дома на златната лоза; Тести, или Клюна, беше при удобната и хубава къща на бившия си началник Надиф; Теб, или Краставия, наречен така заради гадния си навик да се почесва непрекъснато по чатала, — при внушителното имение на съдията Амеротке; а Гърт, Къртицата, душеше около храма на Маат. На всички беше наредено да „наблюдават и действат при всяка необичайна активност“.

Синезъбия отпи от бирата. Точно се канеше да си поръча нова чаша, когато Вратата на колесниците се отвори и войниците от имперския корпус Марияну, Храбреците на Царя, наизскачаха навън. Войниците бяха въоръжени за битка. Пред себе си държаха дълги, правоъгълни и боядисани в охра щитове с изображение на главата на Амон, изрисувана като емблема, в синьо. Всеки носеше и късо копие, а ятаган и кривак висяха от бродираните бойни колани, пристягащи талиите им. Главите на войниците се предпазваха от имперски забрадки в царски краски — сини и златисти райета; слабините и ханшовете им бяха опасани от дебели, бродирани кожени полички, а походните им обуща показваха, че възнамеряват да пресичат неравен терен. Бяха около четиридесет на брой и се движеха целеустремено напред, разблъсквайки тълпата.

Синезъбия веднага взе решение. Остави чашата си с бира и затича след тях. Отрядът се движеше покрай дюкянчета във всички цветове на дъгата, отрупани с всевъзможни стоки. Сладкари, опитващи се да извлекат печалба от следобедната тълпа, разнасяха сладкишите си. Готвачи предлагаха пикантни пържоли и резени месо от гъска. Яхнаджии се провикваха, за да привлекат клиенти, застанали зад наредените си делви, пълни с най-различен зехтин. Пред шатрите на бирарии и винарни пияници обръщаха чаши „Утринна звезда“ и „Славата на Куш“, утоляваха жаждата си и се разпръскваха. Кучкари, опъващи каишките на басети, хрътки и чакалови кучета, бързо се разбягваха от пътя на войниците. Задъхан от умора, пъшкайки и пухтейки, Синезъбия следваше войсковия отряд по улички, които бяха толкова тесни и с такива високи сгради от двете им страни, че приличаха по-скоро на тъмни и мрачни тунели. По стените на тези къщи имаше само тук-там по някое прозорче, поставено много високо. Камари смет, каруци, магарета, рикши и носилки, лаещи кучета, голи деца и крещящи жени — всичко това не беше никакво препятствие за войниците от Марияну. Синезъбия спря да си поеме дъх и после отново забърза, като междувременно ритна настрани едно скимтящо куче и разбута група гърбави джуджета. Беше сигурен, че имперските части са тръгнали на специална мисия. Стигна до ъгъла и рязко спря. Войниците точно нахлуваха през една ниска и тъмна врата. Синезъбия, застанал в сянката, чу писъци, крясъци, викове, удари, блъскане, трясък и тропане, тупурдия до бога, после Марияну се появиха отново, влачейки чернокос мъж, с потъмняло от слънцето и наполовина скрито от брада и мустаци лице.