Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Жертвоприношения? — изхриптя Черепа. — Ще осигурите свещеник, който да се моли за мен?
— Най-малко поне месец и един ден след смъртта ти — отговори Лешояда. — Сега хайде, че плъхът чака, а времето си минава.
Черепа се загледа в тавана.
— Чаша вино, много голяма, и малко прясно пъдпъдъче месо?
— Добре — кимна Лешояда. — Нали разбираш, Череп, че ако местата ни бяха разменени, ти щеше да направиш абсолютно същото с мен.
Той щракна с пръсти. Мъжът, който държеше цвърчащия плъх и медната тръба, веднага изчезна.
Лешояда измъкна камата си и сръчно преряза въжетата на Черепа, като му помогна да приседне, сякаш му беше стар другар, и го изправи. Махна ремъците около китките и глезените му и Черепа си пое дълбоко дъх. Лешояда отново щракна с пръсти. Един от хората му хукна по стълбите и след миг се върна с чиния прясно, ароматно месо в едната ръка и с голяма чаша вино в другата. Постави ги пред Черепа. Пленникът махна ленената кърпа, която покриваше чинията, и лакомо се нахвърли на месото, като го прокарваше с едри глътки вино. Оригна се и се ухили на Лешояда:
— Въпросите ти? — вгледа се в Темеу. — Либийците? — Той махна с ръка. — Този нае и нас.
— Кого е наел и какво иска — прошепна Лешояда, — сега вече не е толкова важно. Череп, договорихме се, трябва да отговаряш на въпросите ни.
Черепа кимна в знак на съгласие. Темеу слисано наблюдаваше разпита. В началото Черепа не каза нищо по-различно от това, което самият той вече знаеше, и все пак скоро си даде сметка за важността на този пленник. Бяха го заловили съвсем наскоро. Знаеше всичко за пожара в библиотеката, както и за възможността палежът да е бил предизвикан, за да се прикрие някаква тайна. Още по-удивително обаче бе мнението на Шурат за Рекхет. Значи той смяташе, че демонът отровител може да има повече съучастници в Тива и те да са извършили част от отравянията. Черепа дори намекна за подозренията на Шурат, че преди четири години меджаите са арестували погрешния човек. Докато слушаше, Темеу ставаше все по-неспокоен. Либийците бяха дошли в Тива, защото бяха убедени, че това е точният момент и че плановете на фараона ще се объркат, но колкото повече чуваше, толкова повече нарастваше тревогата му. Рекхет бе този, който контролираше тази игра, и сега Темеу си даваше сметка защо Наратуша толкова много напираше да го залови. Едно нещо привлече вниманието му, докато Черепа разказваше тайните на своя господар.
— Я повтори това — намеси се той, говорейки на жаргона на тиванските бордеи. — Какво каза?
— Дочухме новини — заяви Черепа, като му се ухили, — че господарят Сененмут е много притеснен. Един кавалерийски взвод е бил изпратен да патрулира в западната пустиня и не се е завърнал. Чух го от един слуга в храма.
— И? — попита Темеу.
— Господарят Сененмут изпрати още кавалерийски взводове, за да открият какво се е случило в пустинята.
Темеу изскърца със зъби. Жрецът не му беше споменал за това; може би беше започнал да се страхува твърде много. Черепа продължи да говори. Разказа на похитителите си всички клюки от Свърталището на мрака и ги осведоми, че Шурат е разпратил шпиони навсякъде из Храма на Птах и околностите му. От време на време спираше, за да лапне парче месо или да отпие вино от чашата, която скоро пресуши и поиска да му я напълнят отново. Лешояда се съгласи. Черепа започваше да се напива. Той започна да се лута из някакви спомени от детството си, после заразказва за участието си в битките с либийците като пехотинец при управлението на един от предишните фараони и Лешояда внимателно го върна към същинската тема на разговора им. Черепа продължи да клюкарства, повтаряйки събитията от Храма на Птах, пожара в библиотеката, убийството на хесетката и мистериозното заболяване на Хинкуи, помощника на първожреца. При последното Темеу отвори широко очи и ахна. Той се наведе и накара Черепа да повтори думите си. Пленникът го направи, преди отново да се залута из спомените за войнишкия си живот. Въздухът в мазето ставаше все по-горещ и задушен. Глас в сенките подкани Лешояда да привършва и един от амеметите се протегна, вдигна винената чаша и нареди на Черепа да допие остатъка.
— Още само едно нещо — каза Черепа и вече съвсем пиян, посочи към Темеу. — Сега си спомням за теб и този свещеник, във високата трева на ябълковата градина на храма — той направи вулгарен жест към слабините си. — Всеки мъж си има предпочитания. Навремето — замислено каза той — дори не осъзнах колко важно е това, което виждам. Исках да го кажа на господаря си, но — ухили се той, — всички ние умираме с хиляди съжаления на уста и с милиони в сърцето.