Отровителят от Птах

— Това е Черепа — любезно каза Лешояда. — Служи на Шурат, Поглъщача на мерзости, чиято резиденция е в Свърталището на мрака. Предполагам — той потупа затворника по лицето, — можем да го наречем бизнес конкурент. Дебнеше из Храма на Птах. Подозираме, че господарят му замисля нещо заедно със съдията Амеротке. Поради това — той изгледа Темеу — се надявам, господарю, че ще внимавате къде ходите и с кого се свързвате. Сега се опитваме да разберем всичко, което Черепа знае. Оказа се труден екземпляр. Знае, че така и така ще умре — Лешояда замълча, докато затворникът напразно опъваше и дърпаше оковите си. — Ако ние не го убием, Шурат със сигурност ще го довърши.

— Не знам нищо за плановете на моя господар — изстена Черепа. — Какво бих могъл да ви кажа?

— А, значи Черепа, освен това, е и лъжец — продължи Лешояда словоохотливо, после млъкна за малко, сякаш раздразнен от онова упорито цвърчене, което Темеу бе чул малко по-рано. — Та ето какво възнамеряваме да направим — той вдигна ръка и властно махна на един от въоръжените мъже, който провлече крак напред, държейки дървена клетка. Тънките й, гъсто преплетени дървени пръчки наполовина скриваха дълга, космата твар, която се блъскаше в тях. Той постави клетката на земята до Черепа и Лешояда притисна главата на затворника към стената й, принуждавайки го да види бляскащите очи, потрепващата муцуна и острите зъби на огромния канален плъх, който му отвърна със свиреп поглед иззад пръчките. Темеу почувства спазъм от страх и отвращение при вида на гризача, който явно кипеше от недоволство в пленничеството си, потраквайки със зъби и нокти в дървения си затвор. Плъхът изцвърча пронизително, раздирайки тишината на зловонното мазе.

— Череп — Лешояда се наведе и даде знак на един от другите мъже, който държеше дълга и тясна медна тръба, — Череп — повтори Лешояда, като я взе от ръцете му и я постави току пред очите на затворника, — това ще бъде поставено на теб с дупката към корема ти и ще бъде плътно завързано. Плъхът ще бъде освободен и пуснат вътре в тръбата, а откъм отворения й край ще поддържаме запален огън, за да блокираме изхода му. Така плъхът, а той вече е страшно изгладнял и освирепял, ще има само един път напред — той потупа стомаха на Черепа. — Ще ти изгризе плътта. Ще умреш, приятелю — продължи той тихичко, — въпросът е само да решиш как. Ако се съгласиш да отговориш на въпросите ни, това ще бъде бърза, лека смърт: няколко чаши вино, нещо за ядене, после бързо прерязване на гърлото.

Черепа, плувнал в пот, дишащ тежко, с пресъхнали устни, се огледа обезумяло. Затвори очи, после ги отвори.

— А после? — хрипливо запита той.

— После — монотонно и почти благочестиво и набожно произнесе Лешояда — тялото ти ще бъде занесено в Къщата на балсаматорите. Ще платим, за да имаш подобаващо пътуване към Далечния запад. От твое име ще бъдат направени жертвоприношения на храма; колкото си по-искрен, толкова по-големи ще са даренията, платени за теб.