Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Това, което ме озадачава — каза Амеротке, — е, че ако господарката Патуна е била убита тук, в това уединено място на градината, хм, защо изгорената яка и гривните са били оставени там с онзи откъс от поемата?
— И аз се чудя на това — отвърна бавно Мериет. — Може би е възнамерявала да избяга, господарю Амеротке. Да се разведе с Ипуе. Да замине надалече. Може би е срещнала тук някой, който би могъл да й помогне?
— И кой мислите, че е? — попита Амеротке.
Мериет затвори очи, после ги отвори и ги вторачи в съдията.
— Не мога да кажа — прошепна тя.
— Не го вярвате, нали? — попита Амеротке.
Мериет поклати глава.
— Вие сте убедена, че господарят Ипуе, който всъщност не е пътувал за Мемфис, а просто е ходил да се забавлява из Тива, се е промъкнал обратно в градината, срещнал е сестра ви и я е убил — Амеротке облиза устни. — Има нещо, което не сме обсъдили напълно: поемата, нали?
Мериет кимна бързо между хлипанията си.
— Написана е от ръката на сестра ви, но това може да е станало по всяко време. Убиецът я е оставил до полуобгорелите яка и гривна, за да затвърди впечатлението, че Патуна е била нещастна и е решила да изостави и брака, и дома си — Амеротке си спомни какво му бе казала Норфрет. — Макар че, като си помислиш — продължи той, — това е било трудно решение за една богата дама от Тива, нали?
Въпросът му бе посрещнат с мълчание.
— Хайде сега ми кажете — настоя той, — вие, Мабен, и вие, Мериет, не сте ли срещали сестра си отново след вечерта, предшествала изчезването й?
Двамата хорово издекламираха потвърждението си.
— Вие, Мериет, винаги сте твърдели, че тя е била убита, и ето, че се оказахте права. Вярвахте също така, че убиецът е бил нейният вече мъртъв съпруг — Амеротке се взираше в земята пред себе си, убеждавайки се сам, че във всичко това има известна логика. — Питах ви и преди — той вдигна глава. — Патуна беше ли нещастна?
— Разбира се, че беше! — отвърна Мериет. — Женкарството на Ипуе, блудниците, куртизанките — вие посетихте неговото свърталище за удоволствия, господарю Амеротке! Сестра ми трябваше да живее с всичко това. Когато той заминаваше за своите така наречени делови пътувания, всички знаехме, че не казва истината.
— Ако сте подозирали, че е била убита — заговори Шуфой, — защо не сте претърсили сами градината?
— Направих го — отговори Мериет, — но никога не бих помислила, че някой може да зарови трупа на моята сестра в купчина тор и боклуци. Даже се чудя дали Патуна не е отишла в града да търси Ипуе, за да го увещава и моли, и дали именно тогава не е била убита.
— Но Ипуе, който не може да вземе участие в това обсъждане, е мислил различно — възрази Амеротке. — Той е вярвал, че съпругата му е била убита от Рекхет. Защо ще мисли така? Защо би могла някаква господарка в имение извън Тива да привлече вниманието на такъв изкусен и подмолен убиец?
— Но ние ви казахме — отговори Мериет. — Ипуе беше голям женкар. Сигурна съм, че не е хойкал само с блудници и куртизанки от града, с ония, натруфените в коприна, мазни, подмилкващи се и гадни проститутки, а и с други жени. И сигурно е имало някоя, която наистина е вярвала, че Ипуе ще се ожени за нея, ако Патуна умре.
— Значи — Амеротке постави чашата си на масичката от акациево дърво пред себе си и разпери ръце, — Патуна изчезва. Ипуе вярва, че тя може да е премахната от съперница. Наполовина изгорената яка и гривните, както и стиховете, са просто средство за заблуждение и отклоняване на вниманието в друга посока. Той изобщо повдигал ли е обвинение срещу някого?
И Мериет, и Мабен едновременно поклатиха глави.
— Сигурни ли сте? — настоя Амеротке.
— Аз съм убедена — отвърна бавно Мериет, — че е бил притеснен от изчезването на Патуна или пък се е преструвал, че е разтревожен, затова голямата драма с Рекхет беше изкарана на сцената и бе обявена наградата. Всичко беше само за да прикрие собствените си мръсни похождения и отвратителното си злодеяние.
— Защо казахте притеснен? — попита Шуфой.
— Притеснен, защото жена му знаеше за женкарството му. Някой друг, като мен например, би могъл да се запита какво наистина се е случило с Патуна и дали Ипуе има пръст в нейното изчезване.
— Когато Ипуе ходеше в своето местенце на удоволствието в Тива — попита Амеротке, — някой придружаваше ли го?
— Не — отговори Мабен, — винаги ходеше там самичък.
Амеротке посочи Хутеп:
— Значи ти си бил нает, след като Патуна е изчезнала?