Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Не, господарю съдия, преди това. Останалите телохранители бяха наети след случая, защото господарят Ипуе сметна, че е застрашен.
— А Ипуе страхуваше ли се, че Рекхет може да му посегне, както според неговите твърдения престъпникът е постъпил с Патуна?
— Точно така, господарю съдия — лицето на кушита оставаше безизразно.
— И той е издал специални разпореждания, нали? — Амеротке посочи към Мериет. — Например, че ще яде и пие само това, което вие приготвяте.
— Да, това е истината, макар че позволяваше на Мабен и на Хутеп да имат досег с храната и напитките му. Той вярваше и на трима ни.
— А в деня, в който Ипуе умря, какво се случи?
— Ами, аз бях в храма — отговори Мабен. — Мериет ми беше на гости. Тръгнахме си оттам малко преди пладне.
— А Ипуе? — попита Амеротке.
— С господарката Хаят — отговори Мабен — останаха в покоите си. Предната нощ Ипуе беше изявил желание да си вземе ден за разпускане — така се изрази…
— А, между другото — прекъсна го Амеротке, — дори и след като се ожени за Хаят ли продължаваше да наминава към гнезденцето на удоволствието?
— Да, да, струва ми се, че продължаваше — отговори Мабен.
— Той яде ли нещо, пи ли нещо през този ден, госпожо Мериет?
— Не — бързо отговори вместо нея Мабен. — Всъщност, макар Ипуе да настояваше винаги само Мериет да му приготвя храната и напитките, точно в този ден каза, че ще се погрижи сам за тях.
— Значи вие си тръгнахте от Храма на Птах — каза Амеротке — и се прибрахте чак привечер, след като трагедията вече е била разкрита?
— Да, точно така.
— А ти, Хутеп, какво ще ми кажеш за случилото се? Ти си капитанът на цялата охрана.
— Този ден той стана късно — бавно отговори Хутеп. — Аз го чаках в галерията с колоните. Чух, че извика името ми и веднага отидох в къщата. Двамата с господарката Хаят бяха разхвърляли на пода хавлии и кърпи. Носеха леки роби и тръстикови сандали.
— А после? — попита Амеротке. — Ядоха ли, пиха ли нещо?
— Не. Господарят ми и съпругата му, господарката Хаят, прекараха сутринта в покоите си, казаха, че било по-прохладно. Господарката Хаят занесе там хляб, плодове и малко вино, но това беше рано преди обед. По-късно попитах господаря Ипуе дали иска нещо за ядене и пиене. Той отказа. Господарката Хаят взе кана с пиво и две чаши, за да ги занесе във вътрешното дворче при басейна.
— И после?
Хутеп се смръщи:
— Господарю съдия, те излязоха от къщата. Аз ги последвах. Веднага щом господарят Ипуе и господарката Хаят влязоха в дворчето, хората ми заеха позиции сред дърветата. Това не беше някакво обременително, тежко дежурство — Хутеп пусна една тънка усмивка.
— А изобщо забелязахте ли нещо нередно? — попита Амеротке.
— Не, господарю. Един от стражите, Санеб, който дежуреше най-близо до вратата, чул някакъв плисък на вода малко по-късно, това е всичко.
— Доведете Санеб.
— Вече го видяхте — заяви Хутеп.
— Бих искал да говоря отново с него — Амеротке отпи глътка от сока си и топна в него малко пресен хляб.
Денят преваляше. Беше се наслушал и нагледал за днес, вече му беше достатъчно. Сега се нуждаеше от време, за да обмисли всичко, а и да си почине.
Хутеп се върна със Санеб. Амеротке напълни още една чаша с плодов сок и я предложи на кушита, който склони глава в знак на благодарност, взе я и жадно я изпи.
— Санеб, в деня, в който господарят ти умря, ти си бил дежурен на пост сред дърветата близо до вратата на дворчето.
Младият кушит кимна енергично.
— Бил си на разстояние от колегите си, така ли е?
— Да — кушитът преглътна с мъка. — Беше много горещо, господарю съдия. Знаехме, че господарят ни се забавлява; същото правехме и ние. Седях в сянката на дърветата, дремех, но нито видях, нито пък чух нещо нередно, с изключение на някакъв плясък.
— Кажи ми — Амеротке подпря лице на ръката си, — след като Рекхет е бил хванат и осъден, защо му е била на господаря Ипуе кушитска охрана?
Мабен хвърли бърз поглед към Хутеп, който му даде знак да отговори на този въпрос.
— Господарят Ипуе имаше бизнес конкуренти — каза бавно Мабен.
— О, я кажи цялата истина! — сопна му се Мериет.
— Ипуе се преструваше, че се страхува от Рекхет — отговори Мабен — заради изчезването на съпругата си. Но ще карам без заобикалки. Имаше бизнес конкуренти, както и хора, които не харесваха начина, по който съблазняваше жените от техните семейства. Подозирам, че това беше истинската причина. Ипуе се страхуваше, че може да му отмъстят, затова подсили охраната си.
Амеротке кимна с разбиране:
— Сега да се върнем към деня на смъртта на Ипуе: Санеб, ти влизаш и виждаш двете тела, плувнали с лице във водата в басейна?