Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Три таласъма спяха на одеяла право на земята, а четвърти се бе разположил върху издигнат пред нещо като олтар подиум. Пред олтара имаше и нещо, което наподобяваше люлка. Джеймс се промуши през отвора и се приближи.
Наистина се оказа грубо скована люлка, в която спеше бебе. Джеймс се огледа и неволно потрепери. На пода на шатрата части от човешки тела бяха подредени в зловеща пародия на човек. Имаше женски гръден кош и таз от мъж, отрязани и окървавени ръце и крака — всички с различни размери. Джеймс надникна в люлката. Изглежда, възнамеряваха да вземат главата от детето. Нямаше представа що за черна магия се практикува тук, нито гореше от желание да остане, за да провери — наскорошните му премеждия в изоставената крепост в пустинята, където Нощните ястреби смятаха да го използват като примамка и храна за току-що призования демон, събуждаха у него остра неприязън към подобни преживявания.
Джеймс извади стъкленицата и парчето плат и капна няколко капки от течността. Приближи навлажнената кърпа към лицето на детето и лекичко я притисна. Със свободната си ръка постави тапата на шишенцето и го пъхна обратно под ризата си. След това се наведе и вдигна детето.
Вик на изненада го накара да погледне към подиума. Жрецът-таласъм, който допреди малко спеше там, се бе надигнал и го гледаше с ококорени очи. Джеймс сграбчи кърпата и я хвърли към таласъма — парчето се залепи точно върху щръкналия му нос. Жрецът премигна от изненада и понечи да махне кърпата, но в същия миг погледът му се замъгли и краката му се подгънаха. Докато се свличаше на земята, Джеймс мислено благодари на Яжара.
Той загърна бебето в малкото одеяло, измайстори с краищата му нещо като вързоп и го преметна през рамо. Понесъл детето така, както често в миналото бе носил заграбената плячка, се измъкна безшумно от шатрата и се изкатери по скалата. Почти очакваше да чуе сигнал за тревога, но в каньона цареше тишина. След като се отдалечи достатъчно, за да не чуят стъпките му, Джеймс се втурна презглава.
Имаше чувството, че измина цяла вечност, преди да намери другите — те го очакваха, яхнали конете.
— Взех я — изхриптя Джеймс и подаде вързопа на Яжара. След това се метна на коня си и четиримата препуснаха по обратния път.
Около час по-късно намериха Тут — клечеше до неголям огън. Той скочи още като чу тропота на копитата и изтича насреща им. Лицето му беше пребледняло от безпокойство.
— Тя ли е? — извика той, щом зърна вързопа в ръцете на Яжара.
Магьосницата му подаде детето с думите:
— Ще спи до сутринта, после ще е неспокойна още няколко часа.
— Благодаря ви! Слава на боговете! Тя е жива и здрава! Много ви благодаря на всички!
Джеймс се огледа.
— Ще те придружим до фермата. Таласъмите скоро ще разберат за отвличането.
— Имаме и една лоша вест — обади се Яжара. — Твоят приятел Лейн е мъртъв.
— И аз така си мислех, след като не се върна.
— Скъпо е продал живота си на тези чудовища — намеси се Солон и погледна многозначително Кендарик, но заместникът предвидливо предпочете да запази мълчание. — Без съмнение е бил истински герой.
— Още не бяхме дали име на нашето малко бебче — проговори развълнувано фермерът. — Сега вече знам как ще се казва — Лейн. В негова памет.
— Хубав избор — одобри Солон.
На зазоряване вече бяха само на няколко мили от главния път. Малко преди изгрев-слънце се размърда и детето.
— Гладна е, а майка й я няма — промърмори фермерът. — Ще трябва да потърпи, докато се приберем във фермата. Там имам козе мляко.
— Колко остава до фермата? — попита Кендарик, който непрестанно се озърташе за преследвачи.
— Не е далече — отвърна Тут. — Ако имаме късмет и жена ми е намерила помощ в Крондор, може вече да се е прибрала.
Джеймс и Яжара дръпнаха конете назад и магьосницата подметна:
— Не каза нищо за онова, което си видял в лагера.
— Така е.
— Нещо не ти дава мира.
— Аха.
— Не искаш ли да говориш за това?
— Никак — отвърна Джеймс, но добави: — Всъщност май с теб трябва да го споделя. Ти си съветник на принца по магьосническите дела. — Той й описа олтара и подредените части от човешки тела.
— Прилича ми на черна магия — подметна замислено Яжара. — Лоша работа. Напомня ми за онази история с чудовището в крондорските подземия. Някой се опитва да извика на този свят силите на хаоса, за да предизвика размирици в Крондор. Но с каква цел го прави?
— Ами ако е съвпадение? Таласъмите и друг път са проявявали интерес към подобни неща. — Той млъкна, забелязал неодобрителния й поглед.