Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Очевидно Яжара бе права — зад всичко това през последната година се долавяше нечие вездесъщо присъствие и той бе твърдо решен да го разкрие и да отърве Крондор от него.
Глава 11
Халдонова глава
Пътят им отне цели два дни.
Не откриха и следа от конен отряд в Мелничарски отдих. Нямаше никаква причина да се задържат в селото, така че веднага след като купиха малко провизии, продължиха за Халдонова глава.
Южно от селото на запад се отклоняваше тесен път, който водеше към крайбрежните скали.
— Оттук до Носа на вдовиците е съвсем близо. — Джеймс посочи един нос. — Ако картите, които взехме от двореца, не ни лъжат, зад носа брегът би трябвало да се спуска полегато към морето.
Напоиха животните и ги вързаха, след което заслизаха пеша.
— До смрачаване остават още няколко часа — каза Джеймс, когато излязоха на пясъчната ивица. — Кендарик, колко време ще ти отнеме изваждането на кораба?
— Минути — отвърна заместникът. — Мога да го изкарам на повърхността с помощта на заклинанието и да го задържа там достатъчно дълго, за да откриете вътре онова, което търсите.
— Ще ни трябва лодка — обади се Солон. Кендарик се разсмя.
— Няма да е необходимо, отче. Заклинанието, което открих, е толкова гениално, че не само изважда потънали кораби, но и помага водата около тях да се втвърди. Ще можете да извървите разстоянието от брега без никакви затруднения.
— Дано най-сетне извадим късмет и да свършим поне една работа — засмя се Джеймс.
Скоро се увериха, че картата на принца е съвършено точна. Дълъг и тесен участък от скали и почва, наподобяващ пръст, бе щръкнал навътре в морето. Времето беше тихо и спокойно, върху вълните лениво се поклащаха птици. Тук-там от водата стърчаха мачти — мрачни паметници на предишни корабокрушения. Изкатериха се на носа и тръгнаха по него, докато стигнаха самия край.
Кендарик огледа с опитно око крайбрежието, като си отбеляза относително слабото течение и стърчащите от водата мачти.
— Кой от всичките трябва да повдигна? — попита той намръщено.
— Нямам представа — отвърна Джеймс.
Към тях се приближи Солон и изръмжа:
— Това място е истинска гробница за кораби!
— Чакайте, каква е тази миризма? — вдигна ръка Кендарик. — Като пред буря…
— Това е магия! — почти извика Яжара.
Изведнъж се изви силен вятър, който накара дрехите им да заплющят. Морето в краката им започна да бушува, а само на метри по-нататък си оставаше спокойно.
Един внезапен порив на вятъра събори Солон и той се просна върху острите камънаци. Джеймс извади рапирата, макар да не виждаше противник, срещу който да я използва. Кендарик се наведе, опитвайки се да издържи на невидимия натиск, а Яжара вдигна високо тоягата си и се провикна:
— Нека бъде разкрита истината!
Яркобяла светлина изригна от върха на жезъла и Джеймс трябваше да отмести поглед. От очите му бликнаха сълзи.
— Погледнете! — чу той гласа на Яжара.
Джеймс разтърка очи и погледна право напред. Две същества се рееха над корабните мачти. Приличаха на влечуги, с продълговати змиевидни шии и опашки. Големите им ципести криле пърхаха яростно във въздуха — тъкмо те предизвикваха поривите на вятъра. Лицата им бяха почти лишени от черти, ако се изключеха рубиненочервените очи и цепката на устата, която се отваряше и затваряше като на риба на сухо.
Яжара успя да се задържи на крака и дори да произнесе някакво заклинание, но се наложи да крещи с цяло гърло. Алена топка от енергия се появи върху дланта й и тя я запрати към съществата. Топката се блъсна в съществото отдясно и то разтвори уста в ням вик на болка и ужас. Но всичко, което чуваха, беше свирепият вой на вятъра. Чудовището отляво се спусна върху тях и Джеймс вдигна рапирата, а Солон размаха бойния чук.
Съществото се носеше право срещу Яжара. Джеймс замахна и го посече. При допира от острието бликнаха ослепително ярки искри и чудовището разтвори уста в болезнена гримаса. Вятърът засвистя с още по-голяма сила. Чудовището се поколеба за миг и в този момент до него се изправи Солон и стовари отгоре му тежкия си чук. Вцепенено от съкрушителния удар, създанието рухна на скалите.
Щом върхът на крилото му докосна земята, там лумна зеленикав пламък, който бързо обгърна цялото му тяло. То се сгърчи върху скалите, като махаше безпомощно с криле. Джеймс и спътниците му неволно отстъпиха назад. После съществото изчезна и на негово място остана само малко бледо облаче, което бързо се разсейваше. Вятърът веднага започна да отслабва.