Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Знаеш не по-зле от мен — рече тя. — Има някаква обединяваща сила зад всичко това, някой, който дърпа конците.
— Гадника? — попита Джеймс. Яжара сви рамене.
— Той, или някой свързан с него, а може би друг, който го използва. Трудно ми е обаче да повярвам, че става въпрос за съвпадение, когато из Кралството действат подобни злонамерени сили.
— Страхотно — изпъшка Джеймс. — Ако трябва да слушам цицината си, която винаги надушва неприятностите отдалече, съм склонен да се съглася, че в тази история няма нищо случайно. Само дето не мога да разгадая замисъла.
— Ами ако няма никакъв замисъл?
— Какво искаш да кажеш?
— Ако всичко, което виждаш, е следствие от случайни събития? Ако не става въпрос за осъществяване на план, а по-скоро за поредица от действия, целящи да дестабилизират този район?
— И кой би имал полза от това? — попита Джеймс.
Яжара се засмя.
— Списъкът ще е твърде дълъг, Джеймс.
Той кимна и се прозя.
— Уморих се вече. Кеш, Квег, някои от Източните кралства, а и половин дузина дребни аристократи, които биха се зарадвали на възможността да уголемят владенията си. Че и по-лошо дори.
— Какво имаш предвид?
— Говоря за онези, които са се съюзили със силите на мрака и използват хаоса като димна завеса, зад която да вършат тъмните си дела.
Солон се обърна към тях.
— Чух за какво говорите. Има сили на този свят, чиято единствена цел е да сеят бедствия и мрак около себе си.
— Трябва да призная, че никога не съм разбирал смисъла на подобни действия, но сигурно защото никога не съм бил магьосник, практикуващ черна магия.
Яжара се разсмя и дори Солон се изкиска тихичко.
— Достатъчно е, че си склонен да признаваш съществуването на нещо, което дори не си виждал — рече монахът.
— Мога да си го представя, макар че не съм го виждал. А онова, което каза — за сили, готови да сеят беди и нещастия, напълно съвпада със събитията от последно време.
— Тъй де — кимна монахът. — Това ти рекох и аз.
Продължиха да яздят мълчаливо до фермата на Тут. Десетина коня бяха завързани за оградата недалеч от къщата. В двора се бе събрал малоброен конен отряд и Джеймс с изненада установи, че познава някои от войниците.
— Джонатан! — провикна се той. — Какво те води толкова далече от града?
— Събитията взеха неочакван обрат, скуайър, и Негово височество реши, че ще е по-добре, ако за известно време напусна града.
— Какво означава това? — попита Джеймс, докато скачаше от коня и подаваше юздите на един от войниците.
— Означава, че капитан Гурут се опитва да убеди Негово височество в необходимостта да закрие поста на шерифа и да събере всички сили под егидата на градската стража.
— С което да повиши мощта и авторитета си — заключи Джеймс.
— Борба за власт — кимна мъдро Джонатан. — Лично аз не гоня никакви постове, но откакто се помня, винаги е имало шериф на Крондор.
Джеймс поклати глава.
— Понякога се чудя… — Той въздъхна. — Никак не е мъдро да се превръща града в частно владение на Короната. Този горчив урок са го научили още жреците-основатели. Открай време с дребните престъпления се занимават канцеларията на шерифа и Палатата на магистратите. — Той погледна Джонатан в очите. — Ще поговоря по въпроса с Арута веднага щом се върнем. Съмнявам се, че ще склони да приеме предложението на Гурут. — След което добави малко по-тихо: — Всъщност каква е истинската причина да напуснеш града?
— Ами просто в двореца изнемогват от недостиг на информация за това, което става по тези места, особено след слуховете за ужасяващи и необясними случки. През последните две седмици Алан — тукашният осведомител — е пратил няколко доклада за подобни събития — болести по животните, чудовища, скитащи из горите, изчезнали деца, други от тоя род. Наредиха ми да се срещна с отряда в Мелничарски отдих и да ти оказвам пълно съдействие.
— Значи Арута смята, че един отряд от крондорската кавалерия може да не се окаже достатъчен, така ли? — попита Джеймс.
— Очевидно — отвърна Джонатан. — Трябва да внимаваш, когато потеглиш за Халдонова глава. Там вече ще можеш да разчиташ само на себе си, докато не получим вест, че трябва да ти се притечем на помощ.
— Е, благодаря за предупреждението. — Джеймс кимна, давайки знак на Джонатан, че може да се върне при хората си.
Останал сам, отново се замисли за провалилия се опит да бъде открадната Сълзата. Какво общо можеше да има този случай с на пръв поглед хаотичните действия на Нощни ястреби, крадци, чудовища, заклинатели и побъркани жреци и всичко останало, на което бяха станали свидетели след предателството спрямо Крондор, осъществено от Макала и цуранските магьосници? Вече не се съмняваше, че в тази сложна игра е забъркан и трети играч. Не беше Гадника, нито Братството на Тъмната пътека, нито дори лудите жреци, които бяха взели под свой контрол Нощните ястреби.