Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Къде отиваме? — попита Кендарик.
— На лов за таласъми — отвърна Джеймс с убийствена усмивка.
— Това ми се струва глупаво! — оплакваше се Кендарик.
Джеймс поклати глава — стараеше се да не му обръща внимание — и се наведе към Солон.
— Май не са си направили труда да прикриват следите.
Монахът-воин следваше дирите, уловил коня си за юздите.
— Защото са ранени, а и са бягали презглава.
Джеймс посочи напред. В далечината се издигаха хълмове, а зад тях се виждаха върховете на Калатийската планина.
— Как мислиш, дали не са в подножието на планината?
— Най-вероятно — отвърна монахът. — Обикновено се разполагат на място, удобно за отбрана — някой затворен каньон или малка долчинка, откъдето ще е трудно да ги прогониш.
— И кой ще ги гони — ние четиримата ли? — попита Кендарик.
— Не, ние няма да ги гоним оттам — тросна се изгубилият търпение Джеймс. — Ние ще държим конете, а ти ще идеш да ги избиеш.
Кендарик се закова на място и го погледна стреснато.
— Кой, аз ли?!
Яжара не можа да сдържи смеха си. Дори мълчаливият Солон се закиска.
— Не се безпокой — въздъхна Джеймс. — Имам план. Обърна гръб на Кендарик и се приближи към Яжара.
— И какъв е този твой план? — попита го тя.
— Нямам никакъв план — отвърна той шепнешком. — Като стигнем там, ще се огледам и ще измисля нещо. Просто исках да го накарам да млъкне.
Яжара се усмихна и кимна.
Най-после Солон даде знак да спрат.
— Не съм кой знае какъв следотърсач, но човек трябва да е слепец, за да не види това нещо. — Той скочи от седлото и се наведе над един дълбок отпечатък от ботуш в меката почва.
— Изглежда, доста е бързал — отбеляза монахът.
— Кой? — попита Кендарик.
— Може би само предполагам — отвърна монахът, — но ми прилича на отпечатък от крака на фермера, тръгнал да дири отвлеченото си чедо.
— Добро предположение — каза Джеймс и посочи напред. В далечината, на билото на хълма, се виждаше самотна фигура. — По-добре да го настигнем, преди да са го убили.
Солон се метна на коня и всички препуснаха по тясната пътека. Скоро настигнаха фермера. Мъжът се обърна и ги изгледа с нескрито подозрение. Беше въоръжен с коса, която държеше пред гърдите си — готов да отбива удари или сам да ги нанася.
— Почакай — вдигна ръка Джеймс. — Ние сме хора на принца.
— Най-сетне! Мислех си, че никой няма да ми прати помощ. Как е жена ми?
— Струва ми се, че ни бъркаш с други — отвърна предпазливо Джеймс.
— Какво? — подскочи фермерът. — Искате да кажете, че не ви е пратила Беки от Крондор? А аз си помислих, че сте дошли да спасите дъщеря ми!
— Успокой се, Тут — обърна се към него отец Солон. — Вече си под покровителството на Ишап. Казаха ни, че те е сполетяло нещастие. Моля те, разкажи ни какво се случи с дъщеря ти.
Мъжът видимо се поотпусна.
— Беше преди седмица. Излязох на лов с един мой приятел, Лейн. Намирахме се из хълмовете на изток оттук и една нощ чухме тъпани и зурли. Приближихме се, за да видим каква е причината за тази врява, и в един каньон недалеч оттук се натъкнахме на банда таласъми. Бяха заловили едно момченце и… о, богове… посякоха го на две. Принесоха го в жертва! Аз извиках… не можах да се сдържа… и те се втурнаха да ни преследват. Успяхме да им се измъкнем, но после, онзи ден, те нападнаха фермата ми. Влязоха в къщата и отвлякоха дъщеря ми! Лейн умее да разчита следи и тръгна след тях, а аз пратих Беки за помощ в Крондор и после поех след него. Днес пък се появихте вие.
— Накъде тръгна Лейн? — попита Джеймс.
— Обратно към каньона, дето ги видяхме за пръв път. Оставил ми е знаци, за да го следвам. Смятах да изчакам пристигането на войниците… но не можех да понеса мисълта, че дъщеричката ми ще бъде разкъсана от онези зверове!
— Ще бъде в безопасност до следващото лунно затъмнение — обясни Солон.
— Имаше затъмнение на Средна луна в нощта, когато убиха момченцето — каза Тут и изведнъж пребледня. — Утре е затъмнението на Малка луна!
— Трябва да действаме бързо — изсъска Яжара.
— Всичко е работа на онази вещица — просъска Тут.
— Вещица ли? — попита Яжара.
— Ами да, старицата от Халдонова глава — проклетата вещица вероятно е предизвикала отвличането на дъщеря ми с черните си магии!
Яжара го изгледа с присвити очи.
— Ти видя ли някакви „магии“, когато таласъмите убиха момчето?
— Не, но…
— Сега не е моментът да го обсъждаме — прекъсна ги брат Солон. — Ако искаме да помогнем, трябва да действаме незабавно.
— Моля ви, направете го! — възкликна Тут. — Помогнете да спасим дъщеря ми!
Солон се огледа.