Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Междувременно второто създание се бе освободило от заклинанието на Яжара и сега кръжеше над тях. То изду устни и вятърът отново се усили, придружен от тътен, като при наближаваща буря.
— Вижте! — посочи Яжара.
Още едно същество се появи във въздуха, описа кръг и се присъедини към първото. Вятърът бързо набираше сила и ставаше все по-трудно да издържат прави на неистовия му натиск.
Яжара отново прибягна до магия — този път използва тънка, пронизваща черта от алена енергия, която удари първото чудовище в муцуната. То се сгърчи от болка, изгуби ориентация, завъртя се и започна да се премята надолу, към вълните на бушуващото под него море. Щом докосна водата, и то изчезна сред изблик на зеленикав пламък, също както бе изчезнало и предишното.
Джеймс се огледа и изтича при един камък, който изглеждаше достатъчно тежък, за да свърши работа, и същевременно не толкова голям, че да не успее да го хвърли. Наведе се, напъна мишци, вдигна го и го запрати срещу последното чудовище. Камъкът удари създанието в муцуната, то затвори уста и вопълът, с който призоваваше още чудовища, секна.
— Яжара! — извика Джеймс. — Ако ти е останало нещо в запас, използвай го срещу това, преди да е повикало още някое.
— Остана ми само един фокус! — засмя се безгрижно магьосницата.
Вдигна тоягата си и от върха й изригна огнена топка. Джеймс и Солон се извърнаха едновременно, защото докато топката прелиташе край тях, усетиха горещото й дихание. Тя пресрещна летящото създание и го обгърна. Пламъците й позеленяха и чудовището се изгуби в тях.
В същия миг вятърът спря. Кендарик се надигна от земята.
— Какви бяха тези същества?
— Въздушни стихии — отвърна Яжара. — Но не ги бях виждала.
Джеймс кимна.
— Гардан веднъж ми е разказвал за тях. Изчезват веднага щом докоснат огън, вода или земя.
Кендарик закима енергично.
— Моля се на боговете друг път да не ги виждаме!
— Някой страшно много държи да не извадим кораба на повърхността — отбеляза Солон.
— Толкова по-важно е да свършим работата, преди да се е върнал онзи, който е оставил тези пазачи — заяви Яжара.
— Но кой кораб? — попита Кендарик.
— Ти си малоумен тъпак — ядоса се Солон. — Този, разбира се! И посочи с ръка.
— Как разбра, че е той? — попита Кендарик.
Джеймс се разсмя.
— Защото него пазеха стихиите!
Брат Солон затвори очи.
— Усещам там долу присъствието на едно нещо…
— Какво нещо? — попита уплашено заместникът.
— Онова, за което сме дошли — отвърна монахът.
— Чудесно — въздъхна облекчено Кендарик. — Дайте ми свитъка.
Яжара извади пергаментовия свитък, който бе прибрала, след като откриха Кендарик в тайната му стая, разгъна го, плъзна поглед по редовете, кимна и му го подаде. Кендарик го взе, също прочете написаното и въздъхна.
— Бих могъл да се справя и сам, но с помощта на магьосник ще стане много по-бързо. — Той посочи две места от заклинанието и обясни: — Изпълни това заклинание, после и тази част тук. За магьосница с твоята дарба няма да е никак трудно.
— Прочетох заклинанието — отвърна Яжара. — Ще направя каквото мога, за да ти помогна.
Кендарик се обърна към морето, посочи с ръка мачтата на кораба, който трябваше да извадят, и подхвана тих напев. Яжара се присъедини към него на мястото, което й бе указал, и гласовете им изпълниха въздуха с мистични слова.
Там, където сочеше Кендарик, се появи мъгла. После започна да се сгъстява над водата, а морето под нея се завихри, движено от загадъчни сили. Пронизителен звук изпълни въздуха и върхът на мачтата започна да трепери.
Внезапно всичко замря. Мъглата изчезна, морето се успокои, а корабът преустанови движението си.
— Мисля, че заклинанието ти се нуждае от доработване — промърмори Джеймс.
— Не — възрази Яжара. — Не е заради заклинанието. Когато приключихме с него, почувствах едва доловимо противодействие. Намеси се някой друг.
Кендарик погледна назад към крайбрежните скали, сякаш очакваше да зърне неизвестния противник там.
— Права е — рече той. — Аз също го почувствах.
— В такъв случай трябва час по-скоро да открием източника на това въздействие — заяви Солон. — Защото ако не успеем, ще е заплашено самото съществуване на ордена на Ишап, а една от най-дълбоко пазените му тайни ще попадне в ръцете на врага!
Кендарик погледна Джеймс, сякаш искаше да го попита дали монахът не преувеличава. Скуайърът обаче кимна навъсено. Кендарик поклати глава. Яжара тръгна първа към конете.