Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Халдонова глава беше малко селце — само десетина къщи, разпръснати около кръстопът. Пътят, който идеше от юг и продължаваше на север, бе част от Кралския друм, свързващ Квеганско око с Мелничарски отдих. Другият тръгваше от Носа на вдовиците и извиваше между съседните селца.
В самия център на селото имаше малка кръчма на име „Моряшка почивка“. Тъкмо когато малкият конен отряд на Джеймс се приближаваше, двама души отвън се караха на висок глас.
Единият от тях — селяк, ако се съдеше по грубите му дрехи — крещеше с цяло гърло:
— Това вече е прекалено! Някой трябва да я спре! Ще настояваш, когато пристигнат войниците, да я екзекутират!
Другият мъж бе облечен с наметало от фин плат и елек. Беше на средна възраст, добре охранен.
— Нищо не потвърждава думите ти, Алтон — отвърна също така високо той. — След всичко, което преживяхме, нима искаш нови неприятности?
— Ако продължаваш така, Тоди, няма да си още дълго старейшина. Току-виж и теб прогоним от селото. Лиле ми каза, че…
— Лиле е пияница! — прекъсна го Тоди, докато Джеймс и спътниците му слизаха от конете. — Ако мисли, че ще… — Най-сетне забеляза новопристигналите и млъкна.
— Май имаме гости — рече фермерът.
— Добре дошли в Халдонова глава, странници — посрещна ги старейшината. — Дълго ли смятате да останете?
— Не и ако им е мил животът — подсмихна се фермерът.
— Алтон! Сигурно си имаш по-важна работа!
— По-късно обаче ще си продължим разговора — закани се Алтон.
— Кълна се, че ще го продължим!
Обърна се и се отдалечи със забързана крачка.
— Простете грубостта на нашия приятел Алтон — поде старейшината. — Той е малко притеснен заради наскорошните неприятности.
— Какво спомена за някакви войници? — попита Яжара.
— Преди няколко дни оттук премина отряд крондорски гвардейци — преследваха някакъв беглец.
— Да не е бил отрядът на Уилям? — обърна се Яжара към Джеймс.
— Възможно е — кимна Джеймс.
Солон скочи от коня и попита:
— За какви неприятности става въпрос?
Тоди сведе поглед.
— Ами… имахме си ядове с вълците. Нали зимата беше доста дългичка… А сега, ако ме извините, ще се върна в кръчмата. Влезте и вие, около час след залез-слънце вратата се заключва и няма да ви е никак удобно да прекарате нощта отвън. — След тези думи той се шмугна в кръчмата и хлопна вратата.
— Ама че странна работа — промърмори Кендарик.
Джеймс им махна да го последват към задната страна на кръчмата, където едно хлапе вече ги очакваше, за да се погрижи за конете.
Макар и малка, кръчмата беше доста уютна. На долния етаж имаше само гостна и кухня, отзад тясна стълба водеше към горния етаж. Вляво имаше огнище, в което вече трепкаха пламъци. Откъм кухнята се носеха примамливи ухания, а край огнището бе поставен шиш, на който вероятно скоро щяха да нанижат приготвеното за вечеря месо. Появи се Тоди, нарамил голям бут, и ловко го наниза на шиша.
— Маурийн! — провикна се той. — Ела да въртиш шиша!
В гостната влезе възрастна жена и кимна на новодошлите. Тоди се обърна към Джеймс и спътниците му:
— Радвам се, че решихте да прекарате нощта тук. Може подредбата ми да не е богаташка, към каквато вероятно сте привикнали, но докато сте при мен, ще се чувствате като у дома си. Сега, ако желаете, ще ви поднеса ейл.
— Това ще е добро начало — отвърна Кендарик.
— В такъв случай — настанявайте се, а аз отивам за ейла. Появи се само след няколко минути с четири глинени чаши.
— Цялото ми име е Аганатос Тод Хъндър, но тукашните хора ми викат „Тоди“. Освен съдържател на кръчмата, аз съм и старейшина на селото. С други думи, аз съм тукашната ръка на властта и принца, негов справедлив наместник в мир и война — приключи той наперено и важно.
— Голяма отговорност е легнала на плещите ти — отбеляза сухо Джеймс.
— Е, не съвсем — отвърна Тоди. — Най-много някое прасе да се замотае и да влезе в градината на съседа — случай, който предизвиква по-скоро смях, отколкото гняв.
— Защо не седнеш при нас? — покани го Яжара.
— Ах, колко мило да споделите компанията си с мен в този нерадостен час — зарадва се Тоди, върна се в кухнята, наля си ейл и се настани на масата. — Благодаря.
— Защо да е нерадостен? — попита Яжара.
— Ами, нали туй… вълците де… заради тях наскоро изгубихме няколко съселяни.
Солон спря върху Тоди тежкия си поглед.
— Необичайно е да се навъртат вълци толкова близо до брега — заговори той. — Пък и те избягват гъсто населените райони. Няма ли тук някой, който да ги прогони?