Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Ще се разположиш на лагер тук, добри ми човече. Тази нощ ще ги нападнем.
Джеймс кимна.
— Да тръгваме.
Те поеха по пътеката, а фермерът остана да намери подходящо място за лагер. Докато се отдалечаваха, Джеймс се обърна да го погледне. Нямаше никакво съмнение, че нещастният човечец възлага всичките си надежди на тях.
— Изглежда, Лейн — приятелят на Тут — е попаднал в беда — рече Джеймс. Бяха се натъкнали на няколко трупа на таласъми, разхвърляни върху пътеката и около нея. Под един от тях откриха и окървавено човешко тяло.
— Поне ги е накарал да си платят скъпо — изръмжа Солон.
— Но на каква цена, след като е мъртъв? — попита Кендарик.
— Успокой се най-после — сряза го Яжара.
— Да съм се успокоял значи! — промърмори Кендарик.
— Стори ми се, че тялото помръдна — подхвърли Джеймс и скочи от коня. Дръпна трупа на таласъма и се наведе над поваления човек. — Дайте вода!
Яжара му подаде един мях и Джеймс повдигна главата на мъжа в скута си, докато тя му миеше лицето. Лейн премигна и изпъшка:
— Таласъми… отвлякоха дъщерята на моя приятел… открих лагера им, но бяха… твърде много…
— Не се тревожи, ще ги намерим — рече Яжара.
— Наблизо са. Има един затворен каньон, на север оттук. Моля ви. Не им позволявайте да убият момичето.
Джеймс понечи да попита нещо, но Лейн склопи очи. Джеймс опря ухо на устните му и поклати глава.
— Издъхна.
— Но не умря напразно — заяви Солон. — Скоро смъртта му ще бъде възмездена.
Джеймс положи главата на Мъртвия на земята, изправи се и каза:
— След два часа ще се стъмни. Трябва да открием този каньон преди това. — Той махна на Кендарик и Солон да слязат от конете. — Ще отведем конете до входа на каньона. Като се върнем, ще погребем Лейн.
Изгубиха около час, докато стигнат входа на каньона. От него излизаше малък поток, който пресичаше пътеката и се спускаше по склона. Джеймс се обърна към Кендарик.
— Напой конете и ги пази да не се пръснат. Скоро се връщаме.
— Сам ли ще ме оставите? — попита уплашено Кендарик.
— Щом предпочиташ, ела с нас в лагера на таласъмите.
— Не! Просто не исках да остана…
— Колкото и да ми е неприятно да го призная — прекъсна го безкомпромисно Джеймс, — в този момент ти си по-важен от Яжара, брат Солон или от мен. — Той се замисли, после добави: — Всъщност, Солон, ти също ще трябва да останеш тук. Ако не се върнем, идете до Мелничарски отдих и повикайте патрула. После се прехвърлете в Халдонова глава, извадете кораба и намерете Сълзата.
Солон понечи да възрази, но бързо осъзна, че това е най-правилното решение.
— Добре, ще чакаме тук.
Джеймс и Яжара продължиха навътре в каньона. След известно време той започна да извива наляво. Джеймс надникна зад завоя, изправи се и показа на Яжара два пръста — значи имаше двама постови.
Тя кимна. Джеймс погледна нагоре и посочи едно място малко зад Яжара.
Тя проследи погледа му, забеляза няколко подходящи естествени подпори за изкачване и пак кимна. След това намести тоягата на гърба си и се заизкачва. Джеймс я последва. Когато стигнаха върха, й пошепна:
— Ще продължа сам напред, за да проверя дали можем да заобиколим поста. Ако не успеем оттук, ще опитаме от другата страна.
— Ами ако и от другата страна няма път?
— Тогава ще трябва да ги премахнем, преди да са вдигнали тревога.
По изражението на Яжара можеше да се съди какво мисли за тази възможност.
— Моля те, намери друг път — отвърна тя.
Джеймс продължи да пълзи по ръба на каньона, като се стараеше да не се подава на фона на все още светлото небе. Подмина завоя и погледна надолу, за да се увери, че не са го забелязали.
Продължи да се придвижва предпазливо. Склонът пред него се издигаше още нагоре. Отдолу се виждаха десетина шатри, сред които се открояваше една по-голяма. Джеймс беше изненадан. Шатрите обикновено се ползваха от хора, таласъмите предпочитаха сламени колиби или се спотайваха в пещери и скални кухини.
И тогава забеляза долу човек. Нищо чудно: нерядко се случваше в редиците на таласъмите да се срещат и ренегати. Дори предположи, че човекът ще е облечен с черните дрехи на Нощните ястреби, но остана разочарован, когато установи, че носи типични дрехи на наемник. И все пак съвпадението бе твърде голямо — таласъми и наемници. Най-вероятно зад набезите на таласъмите стоеше Мечището — или друг, който дърпаше конците…
Но сега по-важното бе да спасят детето.
Наемникът срита един таласъм, който се отмести неохотно, а войникът приклекна до огъня и си отряза голям къс месо. Набучи го на кинжала си, отхапа лакомо и бавно се отдалечи. Джеймс продължаваше да го наблюдава, но изведнъж чу детски плач и се сепна. Завладяха го противоречиви чувства при мисълта, че отвлеченото момиче е още живо — облекчение, тревога, безпокойство. Очите му се стрелкаха из лагера: някогашният крадец в него вече подбираше най-подходящия маршрут по ръба на каньона до голямата шатра, където, изглежда, държаха детето.