Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Ханджията само повдигна широките си плещи.
— Дъще, май не съм забелязал кога си пораснала.
Около тях се скупчиха останалите гости — някои все още стискаха саби и кинжали.
— Благодаря на всички, които помогнаха за прогонването на таласъмите — обърна се към тях Ройос.
— Щеше ми се да свършим тази работа докрай — промърмори Джеймс.
— Ти спаси живота на мнозина — припомни му Ройос. — Къщата ще я вдигна отново. Но клиентела се намира по-трудно. — Той се наведе и целуна Мария по челото. — Също и дъщери. — Двамата се върнаха при димящите развалини на странноприемницата, за да видят какво може да се спаси.
— Брей — възкликна Солон. — Таласъмите ни чакаха отвън, за да ни погнат като пилци на заколение.
Джеймс се почеса зад ухото.
— Но защо им е трябвало да се излагат на риск? Сигурно знаят, че наблизо има конен патрул, който може да ги подгони.
— Може би тъкмо с тази цел — намеси се Яжара. — За да отвлекат патрула надалеч оттук.
Джеймс втренчи поглед в младата магьосница и й даде знак да го последва. Когато се отдалечиха достатъчно от останалите, я попита тихо:
— Мечището?
— Би могло. Той има полза наоколо да не се навъртат войници на принца, когато поднови опитите си да извади Сълзата.
— Ако знаехме как смята да я извади, вероятно можехме да предположим и къде е в момента.
— Да се поставим тогава на негово място. Щом не успя да се докопа до заклинанието на Кендарик, му остава да дебне някъде в засада, за да плени самия него.
— Или да ни изчака, докато извадим Сълзата, а след това да се опита да я отнеме.
— И в двата случая има сметка Кендарик да стигне безпрепятствено Носа на вдовиците — заключи Яжара.
— Не ми се ще да изчакваме, но от друга страна, не бих искал да се захващаме с тази работа преди подкреплението да е пристигнало в Мелничарски отдих. — Той погледна към групичката пред изгорялата странноприемница и се провикна: — Брат Солон! Изглежда, имаш известни познания за таласъмите. Според теб колко ще е голям този техен лагер, дето смяташ, че е наблизо?
Монахът се замисли.
— Трудно е да се каже. Проклетите създания не разсъждават като мен и теб. Да речем, още три групи като тази, дето ни нападна. Едната пази лагера, а другите две извършват набези. По-странното бе, че в тази група имаше вождове и жреци.
— И с каква цел може да е това? — попита Кендарик, който най-сетне се бе възстановил от уплахата.
— А, това е ясно като бял ден — отвърна Солон. — Те са отвлекли човешко бебе. — Той вдигна очи към небето, насред което грееше Малката луна. — След два дни, в нощта на пълното затъмнение, ще го поднесат, нещастното, в жертва на боговете. Тъй че тия тука не бяха бандити, тръгнали да събират плячка. Този набег е с религиозно предназначение. Изпълняват повелята на предците — да нахлуят в човешките поселения, да проливат човешка кръв, да взимат роби, да крадат коне, а после да се приберат. Много лоша работа, казвам ви.
— Трябва да направим нещо — заяви Яжара. — Ако наистина ще убият детето след две нощи, отрядът няма да пристигне навреме, за да го спаси.
— Ненавиждам мисълта, че ще подложат бедното дете на мъчения, но от друга страна, ни чака още по-важна и неотложна работа — въздъхна Джеймс.
Яжара го сграбчи за ръката и му заговори с нисък, ядосан глас:
— И ще оставиш едно бебе да бъде заклано като добиче?
— Не можем да бъдем навсякъде, нали? — попита я Джеймс.
— Не можем. Но аз ще ида сама, ако трябва.
Джеймс се освободи от хватката й.
— Не забравяй, че дългът стои над всичко.
— Ти сам каза, че може целта на това нападение да е да се отвлече вниманието на войниците. И без това трябва да чакаме в Халдонова глава, докато пристигне конният отряд. Ако спасим детето и го върнем на семейството му, ще изгубим не повече от два дена — време, достатъчно отрядът да заеме позиции в Мелничарски отдих.
Джеймс махна с ръка и даде знак на Кендарик и Солон да се приближат.
— Солон, възможно ли е тези таласъми да работят за Мечището?
— Не мисля — отвърна монахът. — Но не е изключено да са под негово въздействие. Малко натиск, малко магия, няколко бъчвички с ейл и вино и току-виж решили, че има хляб в това да опустошават тукашния район.
— Мечището да не е вездесъщ? — зачуди се Кендарик.
— Не, не вярвам — отвърна Джеймс. — Дори не смятам, че стои зад тази работа. Според мен той служи на някой друг.
— Защо? — попита Яжара.
— Ще ти отговоря по пътя. — Той погледна към небето. — До няколко часа ще започне да се развиделява. Време е да тръгваме.