Луната е наставница сурова

Затова част от времето ми отново отиде в обслужване на прасета и пилета. Ханс е свестен фермер, пое товара и вършеше работа за двама. Ала откакто Дядко се оттегли, Грег управляваше фермата и сега новите задължения притесняваха другия ни съпруг. По старшинство трябваше аз да се заема, но Ханс бе по-добър в стопанството и повече го познаваше. Винаги се е смятало, че някой ден той ще замести Грег. И така, помагах му, като се съгласявах с него и се опитвах да направя нещо за дома поне в часовете, които успявах да отделя. Не ми оставаше време дори да се почеша.

В края на февруари се връщах от дълго пътуване — Новилен, Долен Тихо, Чърчил. Тъкмо бяха довършили новата подземка през Sinus Medii40, така че наминах и към лунния Хонконг да си оправя бизнеса и да се свържа с някои хора, защото вече можех да им обещая експресно обслужване. Преди това бе невъзможно, понеже бусът Ендсвил-Белутихачи се движеше само през тъмната половина на лунния месец.

Но бизнесът беше и прикритие за политиката, връзките ни с Хонконг оставаха доста тънички. Ех, Уайоминг Нот се справяше добре по телефона. Вторият член на нейната група бе стар съратник — другарят Клейтън, който не само имаше чист здравен картон при Алварес в специалния файл „Зебра“, ами и високата оценка на Уайо. Клейтън получаваше указания за стратегията, предупреждения за пършивите овце в стадото, съвети как да гради груповата система, без да пипа старата организация. Госпожата му каза да си запази членството и там, за да изглежда всичко както преди.

Телефонът обаче не е като срещата лице в лице. Хонконг трябваше да стане наша крепост. Беше по-малко обвързан с Управата, защото съоръженията му не се контролираха от Комплекса. И по-слабо зависим, понеже липсата (до съвсем скоро) на връзка чрез подземката правеше продажбите за катапулта непривлекателни. Но финансово този град бе по-силен, тъй като парите на Хонконгска банка — Луна, вървяха по-добре от официалните долари.

Предполагам, че хонконгските знаци не бяха пари по смисъла на някакъв закон. Лунната управа не ги приемаше и, когато слизах на Земята, трябваше да използвам управленски, за да си платя билета. Ама долу носех от другите — можех да ги сменя със съвсем малка комисиона, докато „благословените“ не струваха почти нищо там. Деньги или не, зад банкнотите на Хонконг стояха частни банкери жълтурковци, а не бюрократични разпоредби. Сто техни долара се равняваха на 31,1 грама злато (по старата монетна унция), платими при поискване в централното ведомство — да, тук наистина държаха злато, качено от Австралия. Или бихте могли да изискате стоки срещу тях: незамърсена вода, стомана с определено качество, тежка вода според спецификациите на термоядрените централи, разни други неща. И с официалната валута бихте си ги купили, но цените на Лунната управа се движеха единствено нагоре. Не съм финансов теоретик, та когато Майк се стараеше да им обяснява, все ме заболяваше главата. Просто знаем, че с радост вземахме тези не-пари, а пък управленските долари приемахме с неохота, и то не само заради омразата на властта.