Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

Скрих аналитичната си работа по-дълбоко, така че никой да не я намери. Но запазих таблицата. Не я използвах, за да предсказвам цените, но ми свърши работа, защото можех да отида при Брайни и да му покажа съвсем нагледно защо ми трябват повече пари, вместо да чакам да стигнем до пържения качамак. Изобщо не се колебаех да му искам, защото „Брайън Смит асоушиейтс“ процъфтяваше.

Вече не бях секретарка-счетоводителка на семейната фирма; бях се отказала от поста, когато Нелсън, Бети Лу и фирменият офис заедно се изнесоха от къщата ни преди две години. Помежду ни нямаше никакви търкания, съвсем никакви, и аз дори настоявах да останат. Но те искаха да бъдат самостоятелни и съвсем добре ги разбирах. „Брайън Смит асоушиейтс“ нае офис на втория етаж над една галантерия — близо до „Трууст авеню банк“ и пощенския клон. Кварталът беше добър за офис извън финансовия район на града. Първият дом на семейство Нелсън Джонсън се намираше на стотина метра южно от офиса в една странична уличка.

Това означаваше, че Бети Лу можеше да се занимава със счетоводството, да ходи до банката и до пощата и да се грижи за двете си деца; с други думи, задната стая на „разкошния апартамент“ на компанията беше превърната в дневни ясли.

И все пак от нас до тях пътят беше само двайсет минути и аз можех да отменям Бети Лу, ако тя имаше нужда. И двата квартала бяха добри и не ме беше страх да пътувам по мръкнало.

Карахме я така до 1915 г., когато Брайън и Нелсън наеха едно пате с жълто около човката, току-що завършило търговския колеж „Сполдинг“ — Анита Боулс. Ние с Бети Лу продължавахме да наглеждаме сметките, а когато и двамата мъже ги нямаше в града, някоя от нас стоеше в офиса, защото това дете невинно още вярваше в дядо Коледа. Но пишеше на машина бързо и без грешки.