Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Наистина, колата си имаше една странност — гюрукът можеше да предсказва времето. Сваляш гюрука — вали; вдигаш го — изгрява слънце.
Сам човек можеше да се справя с гюрука, както твърдяха рекламите. Този човек беше Брайни — с помощта на жена си, две расли-недорасли щерки и две малки синчета; всичките се напрягахме и се потяхме, а Брайън благородно преглъщаше думите, които му идваха на езика. Но най-накрая измисли как да надхитри гюрука: не го сваляше изобщо. Това ни осигуряваше винаги хубаво време.
Без съмнение тази кола много ни радваше. Нанси и Карол я кръстиха „Ел Рео гранде“.
През 1912 г. — Нанси беше вече отговорно дванайсетгодишно момиче — вече можехме да оставим децата да се гледат самички вкъщи за час-два през деня. Това ни даде възможност да излизаме сами и беше прекрасно — резултатът от едно такова излизане беше Удроу. Брайни много обичаше да прави любов на открито, аз — също; внасяше нотка на опасност в онова, което иначе си беше сладко, ала законно.
Но когато цялото семейство излизаше на разходка с колата, струпвахме Нанси, Карол, Брайън младши и Джордж вътре — Нанси беше натоварена с грижата никой да не се изправя на задната седалка; аз седях отпред с Мари, а Брайън караше.
Удроу се роди на единайсети, в понеделник, три часа следобед и се разрева. Акушира ми Бети Лу — както обикновено, пак не изчаках доктора, а този път Брайни беше на работа, тъй като му бях казала, че няма да е по-рано от петък-събота.
— Избрала ли си му име? — попита ме Бети Лу.
— Да. Етел.
Тя вдигна бебето.
— Я го погледни пак; това име нещо не върви с тая пишка — по-добре си го спести за друг път. Защо не го кръстиш на новия ни президент? Това ще му даде летящ старт!
Не помня какво казах, тъй като точно тогава пристигна Брайън — Бети Лу му се беше обадила по телефона. На вратата тя го посрещна с думите:
— Ела да се запознаеш с господин Удроу Уилсън Смит, президент на Съединените щати през 1952 г.
— Добре звучи — Брайън влезе в спалнята с маршова стъпка, имитирайки духов оркестър. И така, синът ни си остана с това име: регистрирахме го във Фондацията и в Окръжното.
Когато се замислих, името ми хареса. Писах на господин Уилсън за адаша му и му съобщих, че се моля за успеха на неговото управление. В отговор получих първо бележка от господин Патрик Тимълти, в която ми съобщаваше, че са получили писмото ми и то е било представено на вниманието на новоизбрания президент, но „Вие разбирате, мадам, че след неотдавнашните събития той е затрупан с поща. Да отговори лично на всички писма ще му отнеме няколко седмици.“
Скоро след Коледа наистина получих писмо от доктор Уилсън, с което ми благодареше, че съм му оказала честта да кръстя на негово име сина си. Сложих го в рамка и го пазих години наред. Чудя се дали все още съществува някъде по Втора линия?
Президентската кампания от 1912 г. се водеше по темата „Високата цена на живота“. Семейство Смит не страдаше, но цените, особено цените на храната, наистина се вдигаха.
По настояване на Брайън изработих таблица, на която личеше как се вдигат цените на бакалските стоки. За мой късмет имах точни записки от тринайсет години за това колко съм похарчила за храна, какво съм купила, колко е струвал поотделно всеки пакет или половинка, или дузина и т.н. Брайни никога не го беше искал от мене, но така правеше майка ми и това наистина ми беше от помощ през онези години, когато се скъпяхме за всяко пени — да знам какво съм получила срещу всеки похарчен цент.
Та значи изработих я аз тази голяма таблица, после изчислих колко е годишната „дажба“ на всеки, като че изхранвахме цяла армия — толкова и толкова килограма брашно, толкова и толкова — масло, захар, месо, пресни зеленчуци и плодове — консервите бяха малко, защото доста по-рано се бях научила, че икономичният начин да разполагаш с консервирани стоки е да си ги консервираш сам.
Най-накрая изработих диаграма — цената на хранителната дажба за един възрастен за периода 1899–1913 г.
Линията беше доста гладка и сочеше стабилно и без колебание все по-нагоре и по-нагоре. Имаше някои незначителни спадове, но общо взето си сочеше право нагоре.
После се загледах в нея. Дали не бях извела формула, чрез която можеше да се предвидят цените на хранителните стоки? Нещо, с което не биха се съгласили големите мозъци от големите катедри?
Не, не, Морийн! Тук не са включени лоша реколта, война, природни бедствия. Фактите не са достатъчни. „Цифрите не лъжат, но лъжците могат да смятат.“ „Съществува лъжа, гадна лъжа и статистика.“ Не се мъчи да направиш цял казан яхния от една стрида.