Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Мислите ми се прехвърлят към забележката, че Крис расте много бързо, и внезапно усещането за гробницата ме обзема. Аз само съм чувал от други за времето, когато Крис е живял тук, а ето за тях той сякаш изобщо не е заминавал. Живеем в съвършено различни измерения на времето.
Разговорът се прехвърля върху съвременните течения в изкуството, музиката и театъра и се изненадвам от това колко добре се справи Джон с ролята си в него. Поначало не се интересувам какво е новото в тия области и той навярно знае това, поради което никога не разговаря с мен за тези неща. Точно обратното на положението с поддържането на мотоциклет. Питам се дали моят поглед сега е пуст като неговия, когато говоря за мотовилки и бутала.
Но онова, което е общо за него и Диуиз, всъщност сме Крис и аз и тук се появява една смешна препирня, започнала от забележката за филмовата звезда. Добродушният сарказъм на Джон към стария му приятел по чашка и пътешествия леко охлажда Диуиз, като в резултат предизвиква почтителни нотки от негова страна. От това сарказмът на Джон сякаш се саморазпалва, те и двамата усещат това и уж прехвърлят разговора от мен върху някоя тема, по която са съгласни, и после пак се връщат, но препирнята продължава и те пак се прехвърлят на някоя безконфликтна тема.
— Във всеки случай — казва Джон, — тоя тип тука ни казва, че ни чакало разочарование, като пристигнем, и още не мога да разбера какво разочарование трябва да преодолявам.
Аз се смея. Не съм искал да създавам у такова впечатление. Диуиз също се усмихва, но после Джон се обръща към мен и казва:
— Ей, ти трябва да си бил наистина откачен, ама съвсем луд, за да напуснеш това място. Хич не ме интересува какво представлява колежът.
Виждам, че Диуиз го гледа шокиран. После сърдито. Диуиз ме поглежда и аз отвръщам поглед. Получило се е неловко положение, но не знам как да изляза от него.
— Мястото е красиво — казвам неловко.
Диуиз казва в моя защита:
— Ако поживеете тук известно време, ще видите и обратната страна на медала.
Преподавателят кима в знак на съгласие.
Безизходицата сега преминава в мълчание. Няма как да се замаже. Онова, което каза Джон, не бе грубо. Той е по-внимателен от който и да било друг. Но това, което той знае и аз знам, а Диуиз не знае, е, че човекът, за когото говорят и двамата, не представлява кой знае какво днес. Просто още един представител на средната класа, на средна възраст, който я кара от ден за ден. Интересуващ се главно от Крис, но нищо особено вън от това.
А пък онова, което Диуиз и аз знаем, а Съдърлендови не знаят, е, че имаше някой, един човек, който живееше някога тук, който гореше в творчески огън с цял куп идеи, за които никой нищо не бе чувал по-рано, но после се случи нещо необяснимо, нещо нередно и Диуиз не знае как и защо, нито пък аз знам. Причината за неловкото положение, за неприятното чувство е, че Диуиз смята, че този човек е тук сега. И няма как да го разубедя.
За един кратък миг високо горе на билото слънцето се процежда между дърветата и едно сияние стига до нас. Сиянието се уголемява, като залива всичко с внезапна ярка светлина и изведнъж залива и мен.
— Той видя твърде много — казвам аз, все още мислейки за неловкото положение, но Диуиз изглежда озадачен, а Джон изобщо не проумява и аз разбирам твърде късно, че думите ми са прозвучали несвързано. Самотна птица плаче жаловито в далечината.
Сега изведнъж слънцето се скрива зад планината и целият каньон се покрива с мрачна сянка.
Мисля си колко излишно бе това. Такива забележки не се правят. Човек излиза от болницата с убеждението, че не бива.
Джени се появява със Силвия и предлага да разтоварим. Съгласяваме се и тя ни завежда по стаите ни. Виждам, че на леглото им има дебел юрган да ме пази от нощния студ. Хубава стая.
С три курса до мотоциклета и обратно всичко е пренесено. После отивам до стаята на Крис да видя какво трябва да се разопакова, но той е в добро настроение, държи се като възрастен и няма нужда от помощ.
Наблюдавам го:
— Харесва ли ти тук?
Отвръща:
— Хубаво е, но изобщо не прилича на онова, за което разправяше снощи.
— Кога?
— Точно преди да заспим. В бунгалото.
Не знам какво има предвид.
Добавя:
— Ти каза, че тук е усамотено.
— Защо ще казвам такова нещо?
— Не знам — моят въпрос го обърква и аз не продължавам. Трябва да е сънувал.
Когато слизаме в дневната, усещам аромата на пържещата се в кухнята пъстърва. В единия край на стаята Диуиз се е надвесил над камината и държи клечка кибрит пред малко вестник под подпалките. Известно време го наблюдаваме.
— Използуваме камината през цялото лято — казва той.